Прости решения облекчават общуването с ядосаното дете
Ядосано 3-годишно дете. Снимка: Shutterstock
На тригодишна възраст детето започва да се възприема като отделна личност. То все по-често казва „аз“, воюва за самостоятелност и се опитва да се справя без помощта на възрастен.
Този преход към неависимо поведение не преминава особено гладко и е познат като “криза на 3-ата година, обяснява Елвира Олман.

Дете в ръка с пясъчен часовник. Снимка: Shutterstock
На тригодишна възраст децата все още нямат способност сами да регулират емоциите си, така че гневът, протестите и инатът им стават яростни и е под постоянно напрежение.
За да преодолеете тази възрастова криза, не потискайте емоционалното му изразяване.
Няколко евтини предмета в дома могат да са от помощ. Те ще осигурят външна подкрепа за детето и ще намалят ежедневния стрес.
Тригодишното няма представа за времето.
Когата мама каже: „Бързаме. Тръгваме след 5 минути" , това за детето не означава нищо. Потърсете визуален знак.
Голям часовник сголеми цифри или цветни сектори, показва на детето как се движи стрелката.
Приближете се до часовника и кажете: „Когато голямата стрелка достигне тази линия, ще изключим телевизора.“
Часовникът е неутрален участник в процеса. Той не дразни хлапето така, както командата от родителите. Часовникът не участва в борба за власт.
Вместо часовник с циферблат, може да използвате пясъчен или таймер. Звукът ще подсети хлапето, че е време за промяна.

Дете със стрес топка в ръка. Снимка: Shutterstock
Тригодишно дете натрупва напрежение в тялото си. Дългото седене, чакането на опашка или това, че му забранявате нещо, внезапно причинява физически дискомфорт, който то не може да разпознае или да изрази с думи.
Ако го стимулирате да се движи, избухванията и капризите ще намалеят.
Малката стрес топка освобождава излишната енергия.
Оставете я на видимо място в коридора или детската стая. Когато хлапето започне да нервничи, го насърчете да търкаля топката по пода, да я стиска с длани.
Тактилните усещания изместват вниманието от вътрешно дразнене към външно действие.
Физическата активност е пряко свързана с емоционалната стабилност особено на малкото дете.
Ако то стои неподвижно дълго време, нивата на кортизол се повишават. Избухванията на гняв стават неизбежни.
Създайте условия за движение и в дома си – матрак на пода, за да може да скача и пада.
Малък батут или просто голяма картонена кутия, пълна със стари одеяла, ще свършат работа.
Насърчете хлапето, когато е ядосано или отегчено, да скача.
Скачането, търкалянето и падането облекчават мускулното напрежение и освобождават ендорфини.
След 3-5 минути активно движение то видимо ще се успокои.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари