5 опасни стила на възпитание

През последните години родителският подход и стил на възпитание се превърна много обсъждана тема. Всеки дава менние, а в чатовете се кръстосват шпаги, които много напомнят рицарски дуел. Само дето няма правила.

Изборът на правилния „подход към детето“ се оказва доста труден въпрос, много по-труден от създаването на балансирано меню, дневен режим и изграждане на хигиенни навици. Особено, ако се фокусирате не върху професионални препоръки. И колкото и да се опитвате да следвате определена линия, винаги има риск да се отклоните и да залитнете в една или друга посока.

Баща се кара на сина си. Снимка: Shutterstock

В действителност, дори най-добрите намерения могат да доведат до грешки. Например, опитвайки се да отгледате дете, зачитайки неговата личност и характер, може неусетно да се плъзнете към тотален контрол или към пълна липса на каквито и да е граници. Или, напротив, вместо разумни изисквания, има висок риск да започнете да решавате всичко вместо него и въобще да не му оставяте избор.
Ето кои пет родителски модела на поведение, според експерти, могат да причинят сериозна вреда. Помнете обаче, че ако в тях откриете себе си, винаги има начин да преосмислите подхода си и да направите корекции.

Игнониране и пренебрежение

Тук не става въпрос за злоба, а за емоционално и психологическо отдалечеване. Родителят сякаш е там, но не е ангажиран, не чува, не забелязва истинските нужди на детето и всъщност игнорира чувствата му.
Подобно поведение разрушава доверието между родител и дете.
Нещо повече, последствията могат да продължат с години, дори в зряла възраст. Тогава, порасналото дете, ще продължи да страда от емоционален глад.

Какво да правите? Потърсете помощ - от психолог или психотерапевт. Много често подобен подход е свързан с ваши лични нерешени проблеми, а не с отношението към детето.

Твърде меко възпитание

Баща и син вървят за ръка в парка. Снимка: Shutterstock

Родителите, които се стремят да бъдат „по-добри“, често бъркат грижовността с липсата на граници. Трудно им е да кажат „не“, страхуват се да не разочароват детето и се опитват да му угодят във всичко.

Без ясни правила обаче децата се чувстват несигурни. Трудно им е да се учат от грешки, не могат да формират представи за отговорност, нито да постигнат добра лична организация. А в зряла възраст това може да доведе до липса на вътрешна подкрепа и трудности при самостоятелното вземане на решения.

Какво да правите? Не забравяйте, че границите не са само строгост, а грижа. Правилата помагат на детето да се чувства сигурно и да се развива хармонично.

Родителят „тигър“

Този стил ва възпитание стана известен благодарение на книгата „Бойният химн на майката тигрица“.
Родителите, които се придържат да този подход, се фокусират върху постиженията на децата си и върху дисциплината. Децата им са отлични ученици, музиканти, спортисти и участници в олимпиади и редовно печелят награди и конкурси.
Когато е под постоянен натиск детето започва да възприема любовта като „награда за успех“. Това води до тревожност, перфекционизъм и ниско самочувствие ... и много проблеми при изпълнението.

Какво да правите? Намалете очакванията си. Дори без шестици и академични постижения, детето е добро и достойно.
Научете се да забелязвате не само постиженията, но и чувствата му - това е основната гаранция за силна връзка.

Родителят „въртолет“

Този родител буквално „кръжи“ над детето, опитвайки се да контролира всяко негово действие.
Това е другата крайност на родителството от 90-те години на миналия век, когато деца често са израствали и са ставали самостоятелни и независими, но против волята си.

Постоянните грижи и протекция пречат на развитието на самостоятелност и самочувствие. Ако детето не се изправя пред неуспехи, то не се научава да се справя с тях. А без това е невъзможно да порасне и „да стъпи“ на собствените си крака. 

Какво да правите? Позволете на детето да прави грешки. Подкрепяйте го, ако нещо не се получава и не бързайте да го „ поправяте“.
Чрез малките неуспехи и провали то се учи да се изправя на крака - както буквално, така и преносно.

Авторитарно родителство

То разчита на строгия контрол, критиката и срама. Такъв родител често сравнява детето с другите, унижава го за грешки и постига всичко с подчинение, послушание и страх.
Децата от такива семейства често растат тревожни и несигурни. Трудно им е да изразяват чувствата си, страхуват се да не правят грешки и не вярват, че могат да бъдат обичани просто така, а не заради успехите си.

Какво да правите? Работете върху емоционалния си фон. Важно е да се научите да говорите с детето с уважение, дори когато трябва да направите забележка.
Виждайте в него не обект на възпитание, а личност - със собствените си плюсове, минуси и правото да прави грешки. 

Има ли един универсален вариант

Семейство на плажа. Снимка: Shutterstock

Отговаряйки на този въпрос, повечето експерти уверено ще кажат: не! Не бива да се вкопчвате в един-единствен стил.
Децата са различни, както и ситуациите. Това, което е работило вчера, може да не работи утре.
Много по-важно е да бъдете чувствителни и внимателни - всеки ден, без никакви схеми или шаблони.

Родителството не изисква идеална стратегия, а жива, искрена връзка.
Да виждате детето като личност, да му давате свобода, но и да сте до него, когато нещата са трудни. Защото основното в родителството е любовта, вниманието и желанието да растем заедно.

По материали на Huff Post,  Мона Василева