Каква работа трябва да свърши майката по подготовката
Майка говори на бебето си. Снимка: Shutterstock
В първата част на материала разказахме на каква възраст бебето започва да разбира и да имитира речта и дали е разумно да си преправяме гласа и да говорим лигаво и с различна интонация или това бави развитието му.
Майките не трябва да се срамуват да говорят и да коментират случващото се, дори когато са сами с бебетата си, съветва Марина Мелия, професор по психология, автор на книгата „Главната тайна на първата година от живота“ и майка на три деца.
Когато майката се облича, къпе, разхожда с детето, е добре за него, ако му говори: „Сега мама ще ти облече гащеризон и ще излезем навън“, „Виж, автобусът тръгва“.
Ясно е, че детето няма да разбере и запомни всичко. Това е „работа по подготовка“, която е невероятно полезна: то слуша, свиква с речта, опитва се да разбере, да запомни някои думи и интонации, а след това имитира реч.
Това не означава, че трябва постоянно „да зареждате“ бебето с информация, превръщайки се в „радио“, което непрекъснато работи и зад чиито звуци няма емоции и топлина.
Майка говори на бебето си. Снимка: Shutterstock
За развитието на речта е важно да се обръщате директно към детето, очи в очи. По този начин всеки човек възприема речта по-добре, а за малко дете, това е от съществено значение.
Освен това, когато майката се обръща директно към бебето, то гледа лицето ѝ, имитира артикулацията, изражението на лицето ѝ и несъзнателно се учи да произнася правилно звуците.
Аудиокнига или запис не върши същата работа.
Както показват експериментите, слушането е ефективно само ако е включено в живата комуникация на детето с възрастен - тоест, когато детето има възможност да види възрастния и да наблюдава неговата реакция.
Необходимо е да стимулирате и да насърчавате опитите на детето да говори.
В различните звуци, които то издава, трудно ще се ориентираме. . Но колкото повече обръщаме внимание, слушаме, откликваме радостно, демонстрираме на детето желание да го разбере, толкова по-бързо те ще се превърнат в пълноценни думи и фрази.
Като цяло, основното е детето слуша родния си език, да присъства на разговорите на възрастните и възможно най-често те да говорят с него. Извън тази езикова среда и жива комуникация, речта не се развива – това се случва с „децата Маугли“.
Майка говори на бебето си. Снимка: Shutterstock
Американски психолози са изследвали как родителите говорят с децата си през първите три години, а след това са продължили да наблюдават същите тези деца през ученическите им години.
Оказало се, че резултатите от тестовете за богатството на речника и уменията им за разбиране на прочетения текст, пряко зависят от броя думи, които хлапетата са чули през първите 30 месеца от живота си.
Днес много се говори за така наречената „гимнастика за пръсти“ за развитието на речта.
Няма нищо изненадващо в това: областите на мозъчната кора, отговорни за движенията на пръстите и речта, са много близо една до друга. Следователно, като майката сгъва и разгъва пръстите на детето, нежно масажира дланите му, разказва забавни ритмични рими („Този пръст отиде в гората, този пръст намери гъба...“, за „свраката-врана“ и др.), майката въздейства върху тези области на мозъка и по този начин стимулира и развитието на речта.
Има немалко експерименти, които потвърждават това.
Игрите с пръсти ангажират емоционалната сфера на детето, насърчават близкия контакт с майката, което означава, че развитието протича естествено.
И най-важното е, че тези занимания полагат основата за бъдещото взаимно разбирателство.
Докато бебето все още не може да говори, майката намира общ език с него, за да може по-късно да се разбират и без думи.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари