Вкусът към сладко и люто е вроден

Вкусовите пристрастия се определят в утробата на майката, още преди бебето да се роди. Ако бременната обича да похапва солено, горчиво или люто и детето, което ще роди, е с предпочитания към по-пикантната храна, твърди диетологът Екатерина Пириева, ръководител на лабораторията за хранене във Федералния изследователски център в Москва.

И обяснява, че гените няма как да се коригират.
„Бебето е ражда с вроден вкус и към сладкото“, твърди диетологът. Ако след това то се храни с по-сладка храна, пристрастяването към сладкото ще се задълбочи с възрастта.

Зависимостта е вродена, но не е даденост. С правилен подход, тя може, макар и бавно да се преодолее. „Целта е да не усилваме тези вродени зависимости, които могат да доведат до болест“, казва Пириева.
Тя обяснява страстта към солено, например, с физиологични особености на организма. Обикновено тя е по-честа

при хора с ниско кръвно

"Всичко е индивидуално. Има хора, които обичат соленото: те могат да изядат цяла херинга без хляб. По правило те са с ниско кръвно налягане. Като ядат по-солено, нормализират съдовия си тонус. Желанието за по-пикантна храна пък е характерно за хора със слаба стомашна секреция. Пикантното по естествена начин я стимулира", обяснява тя.

Страстта към сладко също има своите причини

"След определена възраст склонността към сладки храни значително намалява. Но има хора, които цял живот обичат сладкото. Понякога това е признак, че метаболизмът на глюкоза в организма им е нестабилен", обясни експертът.

За да не се изпада в крайности и пристрастията към солено, сладко, люто да навредят, човек може да „възпитава“ вкуса си. Да намали постепенно количеството и да яде от всичко по малко и в умерени количества, съветва диетологът, цитиран от радио Дарик.