Киселът: ползите за здравето на детето

Киселът е една позабравена храна от времето на мама и дори на баба. Споменът им за него идва от детската градина и от млечната кухня на малчуганите. И като че ли никой не го е обичал най-вече заради вида му на тръскащо се желе.
Той не е сред традиционните храни у нас, но в скандинавските страни се предлага често и се смята за самостоятелно ядене. У нас най-често се предлага като следобедна закуска на детето.
Класическата рецепта за бебешкия кисел включва нишесте, плодове и вода.
За приготвянето му у дома може да се използва оризово, царевично, картофено или пшеничено нишесте.
За деца с алергия към глутен са изключително подходящи оризовото и царевичното нишесте. Вместо вода, може да се използва мляко – прясно или адаптирано за децата под 1 годинка.
Не се добавя и захар, тъй като плодовете придават характерен вкус и сладост на крема.
Бебешкият кисел съдържа въглехидрати, витамини, минерали, белтъчини и баластни вещества, необходими за правилното развитие на крехкия детски организъм.

Видове

Думата "кисел" идва от "кисъл", но не защото има такъв вкус, а защото преди това е получен чрез ферментация. Днешното желе се характеризира с пластичност, вискозитет и плътност. Различни съставки могат да допринесат за това.
Най-често използваните продукти за сгъстяване на желето са: нишесте, овесени ядки, агар-агар, пектин.
Нека да разберем кой от тях е по-полезен.

1. Кисел на базата на агар-агар

Ако говорим за ползите, тогава безспорният лидер тук е агар-агар. Това е бял прах (или под формата на корички), произведен от кафяви или бели водорасли, които може да са океански или морски. Това е екологичният вариант на желатина. Може да се намери у нас в био магазините.

Плюсове. Продуктът е екологичен и много полезен. И за възрастни, и за деца. Препоръчва се обаче за деца след 1 година.
Агар-агарът е незаменим за ставите и ако се използва постоянно, те ще станат по-здрави и по-пластични.
В допълнение, този продукт е богат на желязо, магнезий, снабдява организма с фолиева киселина, калий, калций, йод.
Не съдържа абсолютно никакви калории. Той е напълно лишен от вкус, така че добавянето му към десерта ще запази оригиналния вкус на плодовете.

Минуси. Тъй като агар-агарът е в състояние силно да желира всяка напитка, лесно можете да направите грешка в пропорциите му и да получите не желе, а мармалад. Затова – спазвайте пропорциите. Освен това агар-агарът не е евтин продукт.

2. Кисел на базата на нишесте (картофи, ориз, царевица)

Това е най-популярната съставка за желе.

Плюсове. Детският организъм е в състояние да го преработва още от раждането, тъй като ензимът, който може да разгради нишестения полизахарид, се произвежда в тялото на бебето в последните месеци, още докато е в утробата.
Нишестето в бебешкото желе е особено добро, защото подобрява усвояването на плодовете. И благодарение на своите обгръщащи свойства, предпазва храносмилателните органи от действието на киселините в храната.
От трите вида нишесте най-безвредното за малчуганите е оризовото, тъй като не съдържа глутен, не е алергично.
Освен това оризовото нишесте стимулира възстановяването на полезната чревна микрофлора.

Минуси. Оризовото нишесте рядко се използва за приготвяне на желе, тъй като е трудоемко за приготвяне - вари се много дълго. Но може да се дава на бебето още от втория месец.
Киселът от картофено нишесте не е подходящ за деца със затлъстяване и за диабетици. Може да се дава след навършване на 1 година.

Дете яде кисел. Снимка: Getty

3. Кисел от овесени ядки

Той не е много популярен, но напразно се подценява.

Плюсове. Желето от овесени ядки е богато на незаменими аминокиселини, полиненаситени мастни киселини, витамини и минерали.

Минуси. Желето от овесени ядки е полезно, но може да се дава след като детето навърши 1 година.

4. Кисел от пектин

Плюсове. Пектинът е полизахарид, който действа като регулатор на метаболитните процеси.
Най-популярен е  ябълковият пектин, който има отлични сгъстяващи свойства. Продава се в прахообразна и течна форма.
Киселите с пектин могат да се използват от диабетици. Може да се предлагат на детето, след като навърши една година.

Минуси. На практика няма такива. Единствено, ако детето има непоносимост към пектина.

По материали  Parents на Мона Василева