7 признака издават тревожния родител

Много млади родители са тревожни. Страхуват се за бъдещето на детето си, за начина, по който го отгреждат и възпитават ... Голяма част от страховете им са напразни, но те бележат развитието на детето.
Причините за тези неоснователни страхове могат да бъдат свързани с всичко: от трудна и дългоочаквана бременност до проекцията на собствените неуспехи върху детето.

Какви са опасностите от това и как да разберете, че сте прекалили с безпокойството си?
Ето някои особености, които ще ви помогнат да разберете дали се тревожите за реални проблеми или се стресирате твърде много.

1. Постоянно чувство на тревожност

Нормално е да се чувствате от време на време нервни, когато се случи нещо неочаквано. Например, ако на площадката детето падне и се нарани лошо. Всеки родител ще изпита стрес в такъв момент.
Но ако постоянно ви преследва чувство на тревожност, всеки път, когато мислите, че детето със сигурност ще падне и ще се нарани, и избягвате детските площадки, това вече е повишена тревожност.

2. Предвиждате събитията

Това са мисли, които бягат напред, тоест още нищо не се е случило, но в главата ви вече е пълна катастрофа. Ако действието, от което се страхувате, все още не се е случило (и може никога да не се случи) и вие вече преигравате този сценарий в главата си. Това може да се отнася както за страх от сериозно заболяване, така и за по-банални неща, например лошо представяне на детето в училище.

3. Безпокойството ви пречи да работите

Говорим за ситуации, в които тревогата за детето ви пречи да се занимавате с професията си. Когато е в детска градина или училище, вие не можете да работите или да изпълнявате някакви задачи, защото постоянно мислите за нещо лошо. В резултат на това зарязвате всичко, което правите, и отивате да вземете детето, поне, за да се уверите, че е добре.

4. Страхувате се да го оставите при роднини

Не става дума за твърде възрастните баба и дядо, които поради възраст или здравословно състояние не могат достатъчно добре да наблюдават детето, ако е на улицата или на двора. А за хора от близкото ви обкръжение, които обективно могат да ви отменят за час-два, ако вие не се страхувате да им поверите детето. 

5. Общуването с детето се е превърнало в хиперконтрол

Когато видите, че комуникацията ви с детето ви се е превърнала в постоянни оплаквания, конфликти и няма никакво удоволствие от това, може би е време да се консултирате с психолог. 

6. Имате физически симптоми

Това може да са симптоми, характерни за пристъп на паника. В допълнение към тревожните мисли може да има потни длани, ускорен пулс и други признаци на предстояща атака.

7. Родителите ви също са били тревожни

Децата, които са израснали с тревожни родители, са изложени на по-висок риск от наследяване на тези черти.
Тревожността винаги има някаква причина, но в много случаи тя идва от опит в детството или от ситуации, които са оставили лош отпечатък.
Ако той засяга качеството на вашия живот или живота на вашето дете, потърсете помощ от специалист. Не трябва да си затваряте очите и първо се погрижете да себе си.

Мона Василева