Децата аутисти отказват да правят това, което им нареждате. Защо

Всеки човек от време на време опитва да се отклони и да избегне неприятни задължения - трудно му е да поеме скучни и сложни задачи или дейност, която не му допада и изисква усилия. И отклоняването от изпълнението е напълно естествено. 

Въпреки това, има случаи, когато избягването е свързано с особености в развитието. При децата и възрастните с аутизъм избягването е патологично.
Патологичното избягване на изискванията е модел на поведение, който се проявява при някои подтипове разстройство от аутистичния спектър. Характиризира се с отказ детето да се съобрази с изискванията и очакванията на другите.
Може да не изглежда като сериозен проблем, но огромен брой ежедневни задачи, като миенето на зъбите, обличането, събличането ... също са изисквания. А това вече създава проблеми.

Дете, което отказва да се подчини. Снимка: Getty

Какви са неговите особености

Първо, детето с аутизъм може да не харесва директните изисквания. Например въпроси или команди от сорта на : „обуй си обувките“, „изчакай тук“.
Съпротивата идва освен при директно изказани изисквания и при косвени. Отказите са свързързани с:

1. Време. Необходимостта да мисли за точното време на пристигане и/или завършване на дадена задача предизвиква съпротива.

2. Планове. Предварителното планиране може или да намали, или да увеличи безпокойството. Случва се обикновено с наближаване датата и часа на конкретната задача.
 

3. Въпроси. Очакването да отговори на директен въпрос го напряга и ядосва.

4. Решения. Самият процес на вземане на решение или дори мисленето за тях може да доведе до така наречената „парализа на възможностите“.

5. Вътрешни телесни нужди. Проблем може да се окаже дори жажда или желанието да отиде до тоалетната.

6. Собствени чувства или желания.

Дете, което обмисля какво да прави. Снимка: Getty

7. Несигурност. Аутистът трябва да знае какво го очаква и да има контрол върху случващото се.

8. Похвали. Те включват очакването, че дадено действие ще бъде извършено отново или по-добре следващия път. Ето защо положителното подсилване може да не работи.

9. Смяна на дейности. Необходимостта да спре и да премине към нещо друго създава безпокойство за това какво ще се случи по-късно.

10. Очаквания. И неговите, и чуждите.

11. Сензорно претоварване. Твърде силно, твърде шумно, твърде ... Американският блогър Тейлър Хийтън го нарича „Не те чувам, светлината е твърде ярка“.

12. Присъствието на други хора.

13. Любими дейности. Не само това, което не харесва, причинява отказ и отклонение от задачата, но дори това, което детето харесва, като например хоби и разходка с приятели.

В живота на детето има много изисквания и много задачи, които то не желае да поеме. Защото съзнава, че зад „голямото изискване“ (което на пръв поглед може да е приятно като ходене на кино), се крият много малки - трябва да седи неподвижно, да не вдига шум, да реагира по съответния начин, да е близо до други хора и т.н.
И разбира се, още един безкраен списък с ежедневни „трябва“: ставам, измивам се, обличам се, ям, готвя, прибирам играчките, уча, работя, спя ... Списъкът може да продължи.
Как да се справят родителите?

Следва продължение с конкретни съвети как да действате
По  материали  на Parents, Мона Василева