Детското здравеопазване: между липсата на специалисти и чаканата детска болница

Детското здравеопазване е една от темите, които най-ясно показват силните и слабите страни на една здравна система. Достъпът до специалисти, организацията на педиатричната помощ и липсата на национална детска болница често създават сериозни затруднения за лекарите, родителите и най-вече за самите пациенти.

По тези въпроси разговаряме с проф. д-р Иван Литвиненко, председател на Българската педиатрична асоциация, който споделя какви са основните дефицити в системата – от недостига на специалисти до необходимостта от по-добра организация и финансиране на педиатричната помощ.

Темата ще бъде във фокуса и на дискусионния панел „Визията за детското здравеопазване“ по време на 13-и Национален здравен форум, организиран от сп. „Мениджър“.

Купете своите билети и елате на 03.04 в Inter Expo Center!

Какво липсва в системата, за да получи едно дете навременна и цялостна грижа?

При по-леките и често срещани заболявания на първо място е достатъчна грижата от общопрактикуващ лекар или педиатър в доболничната помощ. При евентуални усложнения пациентите се насочват към районните педиатрични болнични звена.

Проблемът възниква при заболявания, изискващи изясняване от педиатър със субспециалност, съответстваща на профила на заболяването. Тук вече имаме реален дефицит на специалисти за голяма част от субспециалностите. Още по-сериозен проблем е неравномерното им разпределение, при което големи региони на страната остават без достъп до такъв тип специализирана грижа.

Когато дете с подобна нозология се нуждае от високоспециализирани изследвания и допълнителни консултации, често се налага хоспитализация в специализирани клиники, най-често в лечебни заведения от трето ниво на компетентност. На това ниво се извършва диагностиката на най-сложните случаи, като много често е необходим мултидисциплинарен подход. Именно тук се срещат и най-тежките, понякога животозастрашаващи усложнения, които изискват спешни и координирани действия. Поради тази причина е необходима Национална педиатрична болница, която като набор от клиники и специалисти да обхваща всички направления на педиатричната помощ, да разполага с необходимата апаратура и условия за работа в екип и да осигурява цялостна грижа за детето.

При липсата на такава болница често се налага пренасочване на пациента от едно лечебно заведение към друго или привикване на консултанти от други структури, което води до загуба на ценно време, особено в условия на спешност. Самият транспорт между лечебните заведения също крие рискове. Размива се и отговорността между различните участници в лечебния процес… Всичко това изправя детето, родителите и лекуващите лекари пред допълнителни трудности и рискове. Затова Българската педиатрична асоциация продължаваме усилията за реализиране на мечтата на поколения педиатри – създаването на болница, която да бъде подготвена да посрещне всички нужди на малките пациенти и да осигури комплексна и координирана грижа за тях.

Необходимо е също така да се увеличи броят на специализантите в различните субспециалности на педиатрията и да се предприемат мерки за по-равномерното им разпределение между отделните области на страната.

Какво трябва да се промени първо, за да говорим за истинска реформа в детското здравеопазване – организацията, финансирането или отношението?

По отношение на организацията и необходимостта от достатъчен брой специалисти вече стана дума в първия отговор.

Що се отнася до финансирането, за пореден път се налага да подчертая, че още при въвеждането си педиатричните клинични пътеки стартираха с едни от най-ниските нива на заплащане. През годините бяха предприети определени мерки, които доведоха до известен, макар и частичен, положителен ефект. Въпреки това и към момента клиничните пътеки в областта на педиатрията остават недофинансирани. Оттук произтича и по-ограниченият ресурс за възнаграждение на медицинските специалисти, работещи по тези пътеки. Материалният стимул е важен фактор за интереса към дадена медицинска специалност и подобряването на финансирането би могло да окаже положително влияние и върху кадровия проблем.

Имат ли ефект националните кампании за детско здраве или информацията трудно достига до семействата?

Несъмнено кампаниите за детско здраве могат да имат положителен ефект, когато са организирани от компетентни институции и специалисти и когато информацията е поднесена по подходящ начин, на правилното място и в подходящото време. В противен случай се създава пространство за разпространение на мнения и твърдения от некомпетентни източници. Подобна информация често не само не е полезна, но в някои случаи може да доведе и до реални вреди за здравето на децата.

Запазете своето място още сега – купете билет оттук.

С подкрепата на: Roche, Баркод Системи България ООД; Genesis Pharma; MY Synergy;

Институционални партньори: Асоциация на пациентите с онкологични заболявания; Френско-българска търговска и индустриална камара; Българска стопанска камара; Българско сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания; Асоциация на пациентите, активни в здравеопазването; Конфиндустрия България; Национален алианс на хора с редки болести; Българско дружество за борба с рака на гърдата и други гинекологични тумори; Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България; Българска педиатрична асоциация; Българска асоциация диабет.

Медийни партньори: Българска национална телевизия; Dir.bg; Портал на пациента