Клинично изявените симптоми са се увеличили почти двойно и засягат средно една на всеки 3 жени, посочва европейско изследване по време на пандемията Ковид-19
Следродилната депресия представлява състояние на потиснатост, физическа умора, дискомфорт или болка.
Снимка: Shutterstock
Доц. д-р Камелия Ханчева е дългогодишен преподавател в областта на детското развитие и семейните отношения към Философски факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи консултативно и терапевтично с деца, семейства и възрастни. Изследователските ѝ интереси са в областта на отношенческата психоанализа, изследванията върху ментализацията и медииращите фактори в терапевтичния процес.
Доц. Ханчева
Снимка: Фондация „Нашите недоносени деца“
Данните от голямо европейско изследване по време на пандемията Ковид-19 показаха, че клинично изявените симптоми на следродилна депресия са се увеличили почти двойно и засягат средно една на всеки 3 жени. Преди пандемията и в относително стабилни социо-икономически времена, средно една на всеки пет жени страда от следродилна депресия. Това съотношение, преведено като брой на жените и семействата, засегнати от следродилна депресия прави една огромна цифра и мултиплицирано страдание. Изследванията и клиничната практика показват, че състоянието широко известно като следродилна депресия всъщност е част от по-обща категория на разстройства на настроението през периода на бременността и до една година след раждането. Това състояние засяга както бъдещите майки, така и бащите, изобщо бъдещите родители и родителите на бебета.
Следродилната тъга е преходно състояние, наблюдава се често, но поради бързопреходния характер в изключително динамичния период в първите седмици остава често нерегистрирано. Следродилната тъга не е знак или предвестник на следродилната депресия. Следродилната депресия представлява състояние на потиснатост, физическа умора, дискомфорт или болка, негативни мисли и негативни емоционални преживявания и това състояние продължава поне две седмици и има тенденция да се задълбочава и „засмуква“ като водовъртеж. На много места, информацията за следродилната депресия е включена в курсовете и подготовката на родителите (майката и бащата) за раждането като цяло.
В България има както много добри практики по отношение на информираност, грижа и подкрепа на (бъдещите) родители, така и примери за тиражиране на митове (вредни и понякога дори опасни) или просто пренебрегване на темата. За съжаление липсата на стандарт и протокол за скрининг, превенция и интервенции в областта на перинаталните (бременност и след раждане) състояния, включващи разстройства на настроението (депресия, тревожност), както и липсата на държавна регулация на професиите психолог и психотерапевт затрудняват адекватното информиране на общността, прилагането и поддържането на добри практики.
Медицинските специалисти са ключовите фигури, които могат да инициират реална промяна в нагласите и разбиранията на хората относно емоционалните състояния съпътстващи бременността и първата година след раждането и тяхното влияние върху детското развитие и отношенията в семейството. В държави с традиции и огромни изследователски ресурси има разработени и непрекъснато актуализиращи се насоки за превенция, скрининг, и интервенции при депресия перипартум. Техният опит и данни са една чудесна основа за развитието на национална стратегия, насоки и практики у нас.
Медицинските специалисти имат ключова роля, но не мисля, че е редно да натоварваме само тях с очаквания да се погрижат и за психо-социалните аспекти. Има достатъчно добре подготвени немедицински специалисти – психолози, психотерапевти, клинични социални работници, които могат да предоставят информация и да консултират в тази област, ако здравната система им предостави подобна възможност.
Темата за психичното здраве и благополучие по принцип бавно и трудно си проправя път в обществото ни. Аз го отдавам на една незрялост, и в това твърдение влагам повече надежда отколкото упрек.
При раждането на недоносено дете, нивата на стрес са изключително високи, а продължителният период на необходими за адаптирането на новороденото грижи, превръща този стрес почти неизбежно в дистрес. Нуждата от подкрепа – медико-психо-социална за семействата с недоносени деца е огромна. През септември тази година с докторант Преслава Биковска бяхме на еднодневен обучителен семинар в една от водещите клиники за недоносени деца в Германия – Клиника Карл Густав Карус, Дрезден, отделението по неонатология на проф. д-р Марио Рьодигер. Наученото там е един вдъхновяващ пример за невероятните резултати от последователни и системни усилия на екип от специалисти и работа с общността.
Всъщност е много трудно, когато едно състояние като следродилната депресия се приема за обяснение и поставя точка на проблема, като всъщност то е тревожен сигнал, изискващ действия. Важни са взаимната грижа, внимание и чувствителност към промените в настроението и нивата на активност както у нас самите, така и у другите членове в семейството. Ако хората в едно семейство са емпатични към другите, но и замислящи се за своите преживявания и – много важно – поддържат здравословни граници и лично пространство помежду си, те би трябвало да могат да споделят какво преживяват или какво ги тревожи у партньора им и да потърсят и получат помощ – един от друг или от специалист.
Мисля, че е важно хората в семейството да имат доверие един на друг, да обсъждат и търсят варианти и ресурси. В България, във все повече родилни отделения има клинични психолози, освен това, повече от десетилетие д-р Росица Владимирова работи клинично и научно изследователски по въпросите за следродилната депресия. Всеки психиатър за възрастни има компетентността да диагностицира и лекува разстройства на настроението в перинатален период. Ние от Фондация Ментализационно Базирана Терапия – България, също работим превенционно, консултативно и терапевтично със семейства, бременни и наскоро родили жени.
Важно е човек да се вглежда честно и загрижено в себе си. Да разпознаваш невинаги лицеприятни чувства и преживявания у себе си и у най-близките си, но да не ги осъждаш, а да се опитваш да разбереш повече - това е позицията, от която човек търси и намира подкрепа и изход от затруднения, предизвикателства и кризи. Много се изкушавам да ви предложа един ресурс, който преведохме, адаптирахме и качихме на сайта на МБТ-България - брошура за бременни или наскоро родили жени и техните близки с много достъпна и отговаряща на новите научни изследвания информация и идеи.
Конференцията „Родени твърде рано“ се организира за четвърти пореден път.
Снимка: Фондация „Нашите недоносени деца“
Конференцията „Родени твърде рано - медицински и социални аспекти на развитието на недоносените деца“ е единствения по рода и мащаба си форум в България, посветен на темата за преждевременното раждане и недоносените деца. Тя ще се проведе за четвърти пореден път на 16 и 17 ноември 2024 г. в Inter Expo Center - София с възможност за участие и онлайн, и ще събере на едно място известни специалисти от страната и чужбина, професионалисти, експерти и родители. По време на събитието те могат да обменят ценни знания, информация и опит, свързани с раждането на недоносено дете и възможностите всеки малък герой да получи най-добра грижа и бъдеще. Конференцията „Родени твърде рано“ се организира за четвърти пореден път през месец ноември и по случай Световния ден на недоносените деца - 17 ноември, от Фондация „Нашите недоносени деца“. Създадена от 3 майки на недоносени деца, Фондацията е единствената неправителствена организация в България, която работи вече над 12 години в подкрепа на най-малките герои и техните семейства.
Можете да се запознаете с програмата и лекторите и да се регистрирате за събитието тук.
Спортът е важен не само за физическото развитие на децата, а и за интелектуалното.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари