Как да преживеем „загубената“ бременност

По една или друга причина всяка година стотици семейства, които чакат бебе, не успяват да прегърнат своето новородено.

Няма точна статистика, но официалните данни сочат, че у нас през 2024 г. абортите са били около 17 000, от тях спонтанни - 4 600, а по медицински причини са прекъснати 2 400 бременности.
Това не са само сухи статистики. Зад всяко число стои нечий разбит живот, празнота и болка.
Репродуктивният психолог Индира Даурова  дава прости съвети , които може да са от полза на всяка жена по-леко да преживее тази тежка загуба. 

Жена, която страда. Снимка: Shutterstock

Несъстоялата се бременност, не е само помятане, спонтанен аборт или „замразена“ бременност.
Всъщност от психологическа гледна точка това понятие е много по-широко и винаги е двойна загуба.

Физическа загуба: спонтанен аборт, замразена бременност, прекъсване по медицински причини, смърт на дете по време на или малко след раждане, неуспешно инвитро (IVF), отстраняване на репродуктивни органи, диагностика на безплодие.

Символична (невидима) загуба: това е крахът на всички ваши надежди и планове.
Загубата на представата за себе си като майка или татко, представата за щастливо семейство с дете, мечтата за бъдещето, която вече сте нарисували във въображението си.
Жената тъгува не само за детето, но и за бъдещето, което вече си е начертала и е обикнала.
Всички чувства през този период са нормални. Няма „правилно“ или „грешно“ преживяване.

Важно е да запомните, че каквото и да чувствате е нормална реакция на необичайна ситуация. Вашата психика се опитва да се справи с непоносимата болка и преминава през определени етапи.

Шок и вцепенение: светът може да стане нереален, сякаш в мъгла. Може да не плачете или, напротив, да плачете нон-стоп. Може да ви е трудно да ядете, да спите или да мислите.

Чувство за вина: „Къде сгреших?“, „Тялото ми ме разочарова“.
Спрете. Не сте виновни. Повтаряйте си това като мантра.

Гняв: към себе си, към партньора си, към лекари, към приятели с деца, към целия несправедлив свят. Позволете си това усещане, естествено е.
Почти всеки в подобна ситуация усеща това.

Физическа болка: Тялото също изпитва стрес. Учестен пулс, буца в гърлото, треперене, безсъние. И ако кърмата дойде, това е особено горчиво напомняне за загубата.
Дайте време на тялото си да се възстанови.

Най-трудното в тази ситуация е, че е „невидима“.
Жените не говорят за това открито, не скърбят. Често не им остаава нищо, освен снимката от ултразвука на тяхното бебе, което вече го няма. Не са останали спомени. Това само изостря чувството за самота. Не е останало нищо материално. Често само жената и най-близките са знаели за тази бременност.

Как да си помогнете

Жена, която страда. Снимка: Shutterstock

Изцелението не означава „да забравите и да продължите напред“.
Трябва да се научите да живеете с тази болка, да я направите поносима, да интегрирате тези спомени в живота си и да намерите нови опори.

1. Позволете си да чувствате. Не потискайте емоциите си. Ако искате да плачете, плачете. Ако искате да крещите, крещете във възглавницата или пейте на караоке. Каквото ви подхожда и не пречи на другите. Сълзите не са слабост, а начин нервната система да облекчи напрежението.

2. Говорете за болката си. Намерете някой, който е готов просто да изслуша, без осъждане или съвет. Това може да е партньор, близък приятел, психолог или членове на група за подкрепа.
Говоренето за болката отнема властта й над вас.

3. Оставете вашите близки да се грижат за вас. Сега силите ви са на изчерпване.
Приемете помощ: оставете ги да приготвят храна за вас, отидете до магазина, седнете с вас в мълчание.
Не отказвайте подкрепа, помогнете на близките си, като посочите как точно могат да помогнат в този момент. 

4. Погрижете се за тялото си. Тялото ви е получило сериозен удар.
Сънят, простата здравословна храна, спокойните разходки не са лукс, а необходимост.
Ако физическият дискомфорт не изчезне и се чувствате зле, тогава може да се наложи да се консултирате с лекар.

5. Не бързайте. Преодоляването на една загуба отнема време – от 1 до 2 години, а понякога и повече.
Не си поставяйте задачата да се „съберете“ след седмица или месец.

6. Потърсете професионална помощ. Ако чувствате, че се давите в болка, не можете да се справите с елементарни задачи или гневът и отчаянието не си отиват, това е знак, че имате нужда от водач.
Психолог или друг специалист, който познава спецификата на вашата болка може да ви помогне да преминете през този път, без да се счупите.

Мона Василева