Кога бебето наистина започва да вижда и какво

Очите на новородените са с 3 мм по-къси (от носа до слепоочието) от очите на възрастните.
Бебетата също имат относително големи очни ябълки, роговицата е по-дебела, бялата мембрана на окото е по-тънка от тази на техните майки и бащи, а лещата е почти кръгла. Поради това детето се ражда с далекогледство: зрителната острота през първата година от живота е плюс 3-4 диоптъра.

Роговицата и конюнктивата (съединителната мембрана, която покрива външната част на окото и задната част на клепачите) не са толкова чувствителни, колкото при възрастните, така че мъниците не усещат, когато нещо попадне в окото.
Папебралната фисура е тясна и съответства на размера на зеницата.
Слъзните жлези все още не работят с пълен капацитет, така че в първите дни от живота бебетата плачат без сълзи.

Зрението се развива постепенно

Майка държи бебето над  главата си. Снимка: Getty

0–1 месец

Веднага след раждането детето различава само светлина и тъмнина, след няколко дни вече вижда света, макар и много смътно, като в мъгла. Това се дължи на факта, че централната зона на ретината (макулата) все още не е развита.
През първите 6 месеца от живота, под въздействието на светлината, тя постепенно ще се подобри.

На една седмица бебето започва да реагира на ярка светлина, като затваря очи.

На 2-3 седмици то може за кратко да фокусира погледа си върху всеки източник на светлина. По това време то може да развие така наречения физиологичен страбизъм. Не се тревожете. Това е вариант на нормата, който е свързан с липсата на бинокулярно зрение. Просто бебето все още не знае как да използва двете очи за зрение наведнъж.

Освен това такова кривогледство не е постоянно: ту едното, ту другото око се отклонява към носа, ту към слепоочието, но по-често очите стоят на едно ниво.
Като правило, до 4 месеца физиологичният страбизъм изчезва.

Съвет: В идеалния случай прозорците на детската стая трябва да гледат на изток или югоизток, защото нуждата на детето от дневна светлина е по-голяма от тази на възрастен. В допълнение, това ще сведе до минимум изкуственото осветление, което бързо уморява очите.

1 месец

Детето започва за кратко, за около 3-4 секунди, да фиксира погледа си върху играчка, разположена на 30-40 cm от него.

Бебе, което гледа в една точка. Снимка: Getty

2–3 месеца

Бебето може да фиксира погледа си по-дълго върху предмет и да го проследи с поглед, ако се движи. То вижда това, което се намира на разстояние 1 м от него и малко по-късно започва да разпознава близките си.

Бебе, което следи играчката.  Снимка: Getty

6  месеца

Бебето развива обективно зрение. То може да вижда предмети, разположени на разстояние няколко метра от него, да премества погледа си от една движеща се играчка към друга и да гледа дълго време нещата, които го интересуват. Това става възможно, тъй като централната зона на ретината (макулата) вече е достатъчно развита.

8–12 месеца

Започва да се развива бинокулярно, тоест триизмерно, пространствено зрение, което помага на детето да се ориентира в пространството, да определи кой обект е по-далеч и кой е по-близо. Това е много важно, тъй като именно на тази възраст то започва активно да пълзи и прави първите си стъпки.

Бебето вече може да различава цветовете, защото централната зона на ретината (конуси, отговорни за цветовото възприятие) вече е добре развита. То дълго разглежда предметите около себе си, разпознава любимите си хора отдалече, реагира на животни.

По материални на Parents, Мона Василева