От памперси към гърне

Детето се чувства удобно с памперс и не иска да се раздели с него. Родителите пък са убедени, че е време да се „запознае“ с гърнето. Водени са от идеята, че хлапето вече предупреждава за „пиш“, но другата нужда – пуска в пелената. И най-често тържествено съобщава, когато тя вече е свършена - факт, който вади майката от равновесие.

Как да направи прехода по-лек и има ли начин да ускори процеса? Ето какво съветва детският психолог Галя Даскалова.

​Снимка: личен архив
Галя Даскалова е магистър психолог, специалист по детско-юношеска психология с дългогодишен опит като консултант на деца и техните семейства. Тя консултира също така и институции, работещи с подрастващи.

Има тънък психологически проблем и той е свързан с вечното желание на детето да контролира ситуацията. Родителите трябва умно да го избегнат. Ако опитат да се противопоставят със забрани и непрекъснато повтаряне на „не“, детето е много вероятно да продължи да упорства и да пълни гащите. Защото това е неговият начин да се наложи.

То бързо осъзнава, че този акт е под негов контрол. Може да се стиска и то до такава степен, че да си причини дискомфорт.
Подобна ситуация е честа, ако родителите са много фиксирани и непрекъснато настояват „хайде седни на гърнето“.
Дето им се противопоставя с вечното „Ама пък, няма“.
Защото всяко дете иска то да командва парада. И ако родителите са по-авторитарни, вероятността това да остане територия, върху която то по-дълго време има контрол, е много голяма. 

Детето налага контрол по няколко начина - през личната си хигиена с изпускане и задържане, чрез храната – отказва или яде, а понякога, макар и рядко, като отказва да говори. В подобна ситуация родителите не бива да стигат до заплахи и наказания. По-разумно е да пробват с добро и с някои малки хитрости.

Как да постъпят?

1. Да наблюдават детето и да установят неговия режим за посещение в тоалетната

Като познават стомаха на своето дете, да „засекат“ колко време след храна се случва това.
Не е добре детето да хапне топла супа, която ще му раздвижи червата, да го облечете и да го заведете в парка.

Много е вероятно да му се приходи по нужда точно в този момент, когато е най-неудобно и нямате подготовка.

Снимка: Guliver /iStock

2. Често му става скучно на гърнето

Често признава: „Отмаляха ми крачетата. Нямам какво да правя!“, защото трябва да седи и да чака, а то не обича това. Това е загуба на време.
Затова е хубаво да има някакво занимание или играчка, с която да се забавлява, докато чака.

3. В някои случаи чисто физическите усещания са неприятни

Ако хлапето е на 2-3 години, е много важно да си говорите и да го разпитвате какво не е наред.
Може гърнето да не му е удобно или дъската на тоалетната да е студена, или пък да се смущава от шума на водата.

4. Ако категорично отказва да седне на гърнето

Не бива да има сблъсък и родителите да опитват да се наложат. По-разумно е да накарате детето да разкаже защо. Попитайте го директно: „Защо това гърне те притеснява?“
Добре е таткото да проведе този разговор с момчето, а майката - с момичето.

Родителите могат да разкажат истории: „Ето мама прави така, татко – така. Животинките отиват на тайно място в гората, скриват се. На кученцето в парка „гърнето“ е до дърветата, котето копае дупка и заравя“.
Тези дребни трикове успокояват детето.

5. Детето има нужда от време

Кажете нещо от сорта: „Аз те разбирам. По- удобно е в памперса, но нашите памперси вече свършват. Ти ще имаш още памперси, но само за една седмица. И ще си ги използваш най-спокойно. Но оттук нататък, като за твоето пораснало дупе, толкова големи памперси няма.“

Друг възможен подход е: „Дошло е време вече да използваш или гърне или тоалетната, на която ще сложим нова, специална дъска“.
Аз съветвам родителите да дадат избор на детето. В къщи може да има 5 гърнета, с които те са пробвали да изкушат хлапето. Нека обаче му дадат възможност за личен избор. Да кажат например:

„В тази една седмица, в която памперсите ни ще свършат, ако искаш ще отидем на пазар и ще избереш това гърне, което искаш“ .
Така те дават на детето право на избор и време за подготовка. Важно е родителите да зачетат правото на избор и на контрол, от което детето има нужда.

Друг трик е да оставите гащички и памперси на достъпно за детето място и то да види как постепенно свършват. Да му кажете:

„Ти си голям. Имаме останали 5 памперса. Ти прецени дали да сложим тях или направо гащички“.
С други думи родителите не воюват с детето. Не му казват „не“, „не трябва“.
То прекрасно знае какво трябва. Много пъти е чувало е този разговор. И могат да постъпят умно като го мотивират.

6. Самообслужването и хигиената се постигат бавно и с търпение

Щом детето започне устойчиво да стои на тоалетната чиния, постепенно трябва да пробва и само да се бърше. Майката показва как става това. Ако то не се справи, не го санкционира, а го насърчава: „Чудесно, пробвай отново. Мога ли само да погледна.“

За децата е малко унизително да ги проверяват. И тук трябва да проявите деликатност. „Нека проверим гащичките“ - без императивно заповядване и без да пробвате да установите контрол.

7. Добре е да има под ръка мокри кърпички

Те са по-удобни, особено в началото, когато малчуганът още не е изградил умения. А и създават чувство за хигиена.
Децата са много чувствителни на тази тема. И са гнусливи. Най-малкият дискомфорт може да ги извади от равновесие. 
Или пък прилагате отново лек трик.

„Купила съм едни страхотни нови мокри кърпички, които са точно за деца на твоята възраст. Те помагат на децата да се справят без майките си. И всичко става прекрасно. Давам ти ги. Пробвай ги. Но с тях майките не могат да работят. Те са само за пораснали деца.“

И после напомняте, без да настоявате „Какво се правеше накрая – миехме ръце със сапун“.
А ако откаже, защото иска да играете, не му се карайте, просто с други думи го подсетете отново: „Ей сега, само бързо измий ръцете, и ще построим замъка.“.
Така му напомняте да не се отклонява, без да ставате досадни.

Ползването на тоалетната в детската градина и училище също създава проблем.
В къщи е чисто, спокойно, всичко е удобно и под ръка. Докато на чуждо място – не е. Децата винаги се притесняват.

8. Добре е да се запознае предварително с тоалетната

Било учителките или майката да го заведат и да му покажат къде е. Ако предварително е подготвено за тази ситуация, тя няма да му се стори така тревожна и стряскаща. А неудобството от непознатото и ново място може да го принуди да се стиска цял ден.

Материалът подготви: Веселина Мончева

С детския психолог Галя Даскалова може да се свържете на тел.: 0888 611 872 или
на мейл: galyahdaskalova@abv.bg