Снимка: Guliver / iStock
Генетици откриха 12 зони в човешкия геном, чиито мутации определят възрастта на човек, кога той/тя ще има първо дете и колко голямо ще е семейството, което ще създаде. Резултатите са публикувани в сп. Nature Genetics.
„За първи път успяхме да открием участък в ДНК, свързан с репродуктивното поведение на човек. Оказа се, че тези генетични варианти, които отговарят за късното майчинство при жените, са свързани и със забавяне на първата менструация, както и с настъпването на менопаузата. В бъдеще тези открития ще дадат отговор и ще помогнат на лекарите да определят и да кажат на жената кога тя наистина е закъсняла с планирането на първото си дете“, обяснява Мелинда Милс, ръководител на проучването от университета в Оксфорд.
Милс, заедно с учени от Sociogenome, от няколко години изучава човешкия геном и се опитва да проучат гени и участъци от ДНК, които са свързани с различни аспекти на социалното поведение на хората.
През април тази година екипът успя да изолира гени, които отговорят за времето на първия секс, а през юни 2015 г. откри друга група гени, които определят кога жената ще зачене.
Новото проучване анализира различни ДНК структури при над 593 000 европейци. Учените търсят други „семейни“ черти в генома – време на зачеване на първото дете и колко многочислено ще е семейството.
За да стигнат до подобни обобщения, учените правят карта на единичните мутации на всеки участник, които включват над 2,4 милиона единични „отпечатъци“ в гените и ги съпоставят със сложни статистически сравнения. Така стигат до извода, че в човешката ДНК има 12 участъка, разположени в и около гените, чийто варианти са свързани с времето на зачеване на първото дете и с размера на семейството.
Част от проучените гени като ESR1, CRTC2 и EFNA5 управляват скоростта на узряване на яйцеклетките, а гени като CREB3L4, SLC39A1, AFF3, HYAL3 и MST1R – отговарят за броя на сперматозоидите, подвижността им както и за оплодителните им възможности.
„Откриването на всички тези гени не означава, че нашето полово и семейно поведение се определя изцяло на генно ниво. Социалните фактори, в това число и степента на образование, доходите, положението в обществото, влияят не по-малко на решението колко деца ще имаме и кога ще планираме първото“, обясняват учените.
Изучаването на гените обаче ще помогне на учените да разберат как е еволюирал човек и как нарушенията в работата на ДНК могат да повлияят не семейния и на половия живот.
Мона Василева
