Скала на болката: какво е това

Родителите са подозрителни и тревожни, лесно изпадат в паника, когато детето падне и се удари.

„Боли ли? Силно ли?" - мама и татко се въртят около детето.
„Боли ужасно! Повече никога няма да мога да ходя!", мрънка 3-годишното хлапе.

То не се преструва. Просто за децата всяка болка е страшна. Ако родителите нямат опит, може да се затичат директно към личния лекар. Но, за да са от полза за лекаря, трябва да са неясно с болката му. А лекарят, за да може да постави диагноза и да определи лечение, е важно да има обективна информация за нивото на болката. Проблемът е, че не само децата, но и възрастните не могат да я измерят.

Педиатърът Сергей Бутрий разказа в своя Facebook как може да определим нивото на дискомфорт, което детето изпитва. 
Като общопрактикуващ лекар той често се сблъсква с факта, че пациентите надценяват нивото на болка, когато обясняват какво изпитват. Ако се наложи да определят силата ѝ  по скала от нула да 10, те определят 8-9. В същото време се движат спокойно, не застават в принудителна поза.
Тогава лекарят се опитва да визуализира болката им по скалата. Тя е от помощ най-вече при децата. По нея те се ориентират по-лесно. И, разбира се, отговорите им са по-реалистични.

Снимка: Instagram

За децата визуализацията е още по-важна, защото те са готови незабавно да определят всеки дискомфорт като непоносим.
И, за да разберете как наистина се чувстват, може да е полезно да имате „инструмент“ под ръка.
За да направите това, можете да отпечатате и да ламинирате скалата за болка (има различни варианти в интернет) или да я запазите като снимка на телефона си.

Скалата трябва да е проста (за деца - петстепенна) и да съдържа не само текст, но и визуална информация (емотикони, усмивки, снимки на недоволни или плачещи деца).
Подобно помагало е полезно за родителите както в ежедневието, така и при онлайн консултации с лекар.
Освен това няма да навреди на родителите да се научат как да определят нивото на болката, за да посетят специалист навреме и да не стигнат спешно до болнично легло.
Това се случва често при наскоро родили жени, които „няма на кого да оставят детето”. Те търпят дълго болка и често в резултат на това се озовават в болницата за много по-дълъг период. Нещо, което биха могли да си спестят, ако се лекуват по план.
Мона Василева