Вулводиния: неприятното женско заболяване

Вулводинията е хронично състояние, което може да продължи месеци или години, и до такава степен, че за някои жени да стане неудобно да седят за по-дълги периоди, да използват тампони или да имат интимен контакт.

Симптомите са различни, но в допълнение към хроничната болка, пациентите могат да изпитат парене или силен сърбеж. Причините за това състояние не са все още напълно известни, но има няколко теории, които предполагат увреждане на гръбначните нерви, повтарящи се инфекции или травми.

Диагнозата е предимно клинична, но специалистът може да вземе вагинален тампон (безболезнено), за да изключи всякакви активни инфекции. Терапията, която включва алтернативни методи или лекарства, често е решаваща, въпреки че може да отнеме по-продължителен период и психологическа подкрепа.

Това състояние може да създаде сериозен дискомфорт.

Сника: Shutterstock

Какво е това вулводиния

Това е хронична болка (или дискомфорт) около отвора на влагалището (вулвата), за която няма установима причина и която продължава най-малко три месеца.

Болката, усещането за парене или дразненето, свързани с вулводиния, могат да създадат голям дискомфорт за пациента, което прави невъзможно да седи дълго време или да има полов акт. Болестта може да продължи месеци или дори години. Тази болка може да бъде предизвикана от контакт и да се усети в определена област или по цялата повърхност на вулвата.

Жените, които страдат от вулводиния, имат нормално изглеждащи външни полови органи. Може да засегне хора от всякаква възраст, но се среща по-често при млади жени, които изпитват болка по време на секс и често не могат да осъществят пълен полов акт (състояние, наречено провокирана вестибулодиния).

Симптоми на вулводиния

Болката може да засегне определена точка или да се усети в по-голяма област, включително клитора, перинеума, пубиса и вътрешната част на бедрото. Може също да засегне областта около уретрата и горната част на краката и вътрешната част на бедрата. Изпитваната болка е невропатична, което означава, че е резултат от необичайни сигнали от нервните влакна в областта на вулвата. Смущението може да бъде постоянно или периодично, а постоянната болка, която се появява, когато няма докосване или натиск, е известна като непровокирана вулводиния.

Други симптоми са: парене (най-честият симптом), усещане за ужилване (като иглички), пулсация, безмилостен сърбеж.

Класификация на вулварната болка

Има четири основни вида болка във вулвата.

Генерализирана

Започва спонтанно, причинява обща вулварна болка и може да продължи месеци или дори години.

Локализирана

Болката, която е центрирана около определена област на вулвата, се нарича локализирана вулводиния. Може да се усети в гънките или устните на вагината и често се появява и след това изчезва.

Циклична

Тази вулварна болка идва и изчезва в съответствие с менструалния цикъл на жената. Дискомфортът обикновено се влошава точно преди началото на месечния цикъл.

Вестибулодиния

Това е вулварна болка, която се появява в отвора, наричан още преддверието на влагалището.

Причини за възникването и рискови фактори

Причините за болка във вулвата все още не са добре изучени. Разстройството не е заразно, нито се предава чрез сексуален контакт и не е признак на рак. Няма доказателства, че инфекциите или полово предаваните болести (ППБ) водят до вулводиния. Възможно е да бъде причинено от нервен проблем.

При някои жени нервните окончания стават чувствителни до такава степен, че да тълкуват обикновен контакт като болка (провокирана вулводиния). Раждането, кожни заболявания като екзема или склерозен лишей и инфекции, които могат да причинят възпаление, както и Candida, също биха могли да предизвикват вулводиния.

Някои проучвания показват връзки с други състояния на хронична болка като фибромиалгия или синдром на раздразнените черва. В редки случаи гръбначните нерви могат да изпращат нежелани сигнали за болка от гръбначния стълб към областта на вулвата.

Причините, които специалистите се опитват да проучат по-обстойно, са:

• Увреждане или дразнене на гръбначните нерви;
• Анормален (или прекомерен) отговор на клетките на вулвата към инфекция или травма;
• Генетични фактори, които карат органът да реагира слабо на хронично възпаление;
• Свръхчувствителност към дрожди или гъбични инфекции
• Мускулни спазми;
• Алергии или раздразнения към химикали или други вещества
• Хормонални промени;
• Преживяно сексуално насилие;
• Честа употреба на антибиотици.

Жените, които страдат от вулводиния, може също така да имат различно възприемане на болката. Това означава, че евентуална връзка между патологията и други привидно несвързани състояния, като фибромиалгия, синдром на болезнен пикочен мехур, синдром на раздразнените черва, разстройство на темпоромандибуларната става, повтарящи се гъбични инфекции.

Бъдете особено внимателни с продуктите, които използвате за интимна хигиена.

Снимка: Shutterstock

Как се диагностицира и лекува

Няма специфичен тест за вулводиния. Правят се различни тестове, които да покажат, че болката не е причинена от други състояния. Лекарят обикновено извършва физически преглед и може да вземе проби от вагината, за да изключи инфекции като млечница (Candida albicans) или екзема.

Има различни лечения за вулводиния и понякога е необходима комбинация от няколко. Състоянията, които засягат нервната система, често отнемат време, за да отговорят на лечението.

Когато кожата е свръхчувствителна, тя се нуждае от деликатно лечение. Сапуни, кърпи и тесни дрехи могат да я протрият и раздразнят. Емолиент (овлажнител) е добре да се използва като заместител на сапуна, за да поддържа зоната чиста, като същевременно я оставя нежна.

Най-полезният съвет е да почиствате мястото със специфичен сапун с неутрално pH веднъж на ден (повече само при необходимост) и да сменяте бельото си по-често. При чувствителна кожа е добре да се използват естествени, непарфюмирани или екологични дамски превръзки (от памук или микрофибър), тъй като са по-деликатни към кожата.

Овлажнителите на водна основа са направени от естествени растения и помагат за поддържане на физиологичната среда на вагината, като намаляват леката до умерена сухота на интимните части. По време на секс използването на лубрикант е силно препоръчително.

Има сериозни доказателства, че физиотерапията е в състояние да подобри вагинизма и вулводинията с до 80%. Ефектът се наблюдава 8 седмици след първата сесия. Но домашните упражнения трябва да продължат и след края на терапията, за да се запази навикът за релаксация.

Деси Тодорова по материали от ISSalute