Кои са рисковите фактори и може ли да ги избегнем
Проверка на кръвнате захар на детето. Снимка: Shutterstock
Механизмите за развитие на диабет тип 1 и тип 2 са коренно различни. И понеже тип 1, известен като инсулинозависим диабет, се среща по-често при деца и е придимно наследствен, той се нарича „детски“ .
Някога диабет тип 2 се е смятал за рядък при децата, но 21-ви век доказа обратното.
Днес, заради пандемията от затлъстяване, този тип диабет, който обикновено се проявява в зряла възраст, все по-често се открива при деца и юноши.
Диабетът тип 1 се развива поради автоимунно разрушаване на клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин.
Заболяването е най-често наследствено. Предразположението може да се предаде на детето от бащата или от майката. Някои генетични комбинации увеличават риска, обяснява ендокринологът д-р София Блох.

Дебело дете яде сладка. Снимка: Shutterstock
Няма един-единствен, специфичен „ген на диабета“. По-скоро това е сложна комбинация от гени, свързани със системата HLA (хистосъвместимост).
Но повечето семейства, засегнати от диабет тип 1, нямат роднини с това заболяване в предишни поколения.
Ето защо често изглежда, че болестта се е появила „от нищото“.
Набеждаваните за „отключващи“ механизми - вирусни инфекции, ваксинации, стрес и фактори на околната среда, имат слабо и само хипотетично участие.
Диабет тип 2 се развива поради инсулинова резистентност.
При това състояние тялото произвежда инсулин, често в излишък, но тъканните клетки спират да реагират правилно на него и не усвояват глюкозата.
В резултат на това нивата на кръвната захар остават високи. Панкреасът, опитвайки се да преодолее тази блокада, работи до краен предел и в крайна сметка се изтощава, което води до намалено производство на инсулин.
Ключовите рискови фактори са затлъстяването (особено абдоминалното затлъстяване), нездравословната диета с излишък от захар и заседналият начин на живот, които директно увеличават клетъчната резистентност към инсулина.
Въпреки че наследствеността и възрастта също играят роля, повечето причини за диабет тип 2 (за разлика от тип 1) могат да бъдат повлияни.
Ето защо промяната в начина на живот е основният и най-ефективен метод за предотвратяване на това заболяване.
Диабет тип 1, известен като инсулинозависим диабет, е често срещан при децата.
Но, заради затлъстяването и обездвижването напоследък при деца и юноши често се констатира диабет тип 2.
Като причина номер едно лекарите сочат заседналия начин на живот и отдалечаването от начина на хранене и от храните на нашите прадеди.
Все по-активно ние и нашите деца възприемаме чужди хранителни навици: понякога ядем суши като японците, понякога поглъщаме пица като италианците.
Националните хранителни традиции са се формирали през вековете и с основание.
Затова отново ще напомним за законите на епигенетикате: влиянието на факторите на околната среда върху генетичната предразположеност. А съвременният начин на живот не помага.
Затова диабетът става честа диагноза.
Няма начин да се предотврати диабет тип 1, нито пък има 100% гаранция, че генетичната предразположеност към това заболяване ще се прояви.
Ако се случи, не търсете виновни.
При развитието на диабет тип 2 на преден план излизат факторите, свързани с начина на живот, често включително наднорменото тегло, което не се появява от нищото.

Дебело дете. Снимка: Shutterstock
Ендокринното затлъстяване представлява не повече от 5% от всички случаи на наднормено тегло, а останалите са свързани с преяждане - обикновена лакомия.
Това е нещо, на което всеки родител и семейство може и трябва да повлияе. Както и активният начин на живот и спортуването. Те не са панация, но винаги са от помощ.
Ако родителите имат някакви съмнения, че детето може да има диабет, не трябва да отлагат – трябва да се направи общ тест за урина.
Това е неинвазивен тест, който може да открие повишена глюкоза и кетони в кръвта, без да причинява болка. А ако има някакви отклонения, лекарят ще назначи тест за гликиран хемоглобин.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари