Това, което не очаквах, когато очаквах дете

„Разбрах много добре, че очакването на дете и майчинство не е само снимки в социалните мрежи и усмихнато бебе, но и много работа, нерви, безсънни нощи. И уж се подготвях психически, че няма да е лесно“, разказва  млада майка и споделя личния опит и лоши изненади, които е преживяла. И се извинява за откровената изповед с надеждата нейният опит да помогне на други жени.
Ето част от разказа й. 

Противоречиви съвети от лекари

Отначало си помислих, че всичко е много просто: намирате най-добрия гинеколог в града въз основа на прегледи и препоръки, регистрирате се и си живеете щастливо. В действителност всичко се оказа доста по-различно. 
Дори най-простите препоръки предизвикаха много въпроси и съмнения. Трябва ли да приемам мултивитамини? Ако да, кои и от кога?
Разпитах четирима гинеколози и двама алерголози (понеже съм алергична), всички имаха различни мнения по този въпрос.
Възможно ли е да летя със самолет, да отида на басейн и йога. Трябва ли да правия специални упражнения, така че бебето от тазово предлежание да се обърне с главичкат напред?
Имах милион въпроси и за да взема правилното решение се обърнах към различни специалисти, но в крайна сметка това не донесе никаква полза, напротив.
Всеки нов лекар оспорваше препоръките на предишния и това напълно ме дезориентираше.
В резултат имах купчина документи в ръцете си с препоръки и предписания и нямах представа кои от тях да следвам.
А силното ми безпокойство само нарастваше.

Пет болници

Водя здравословен начин на живот - не пия, не пуша, храня се добре, спя нормално, не забравям за спорта. Нямам тежки хронични заболявания. И, естествено очаквах, че бременността ми ще бъде помрачена само от токсикоза.
За мое щастие и изненада това не се случи, но през изминалата година пет пъти трябваше да лежа в болница.
Въпреки факта, че се чувствах страхотно, лекарите винаги нещо не харесваха - първо едното изследване беше с лоши показатели, после друго ...
Уж нямаше нищо критично, но твърдяха: „По-добре е да останете в болница под наблюдение.“
Разбира се, лежах там разтревожена и послушна, за което сега съжалявам. Не ми донесе нищо освен излишни притеснения.

Грубост – дори за пари

Разбирам добре, че в болниците и родилните домове (особено в по-малките населени места) заплатите са ниски и персоналът е на прага на силите си, но въпреки това някои неща ме изненадаха неприятно.

Веднъж, докато лежах в болница, акушерката ми се развика и след това се оплака на лекуващия лекар, защото поисках чаша врялла. Той ме нахока, че не съм имала право на претенции.
След раждането, когато бяхме в болницата с бебето на второто кърмене, то започна да посинява, извиках сестрата. Тя благоволи да дойде с много бавна крачка, 15 минути по-късно, когато аз самата аз вече се бях справила. На следващата сутрин докторът ми се скара, че „излишно тревожа персонала“
Имаше достатъчно подобни епизоди и не бях единствената. Но никоя майка не написа жалба само от страх, да не навредят на детето й.
Между другото, отношението към бебетата не бе по-добро.

Цезарово сечение

Исках да родя по естествен път и в присъствие на партньора, но бебето все още не се беше обърнало с главата надолу. Единственият изход беше секциото.
По някаква причина твърдо вярвах, че не е страшно и, че е по-малко болезнено. 
Не искам да плаша с подробности майките, на които им предстои операция, само ще кажа, че този ден и следващите 24 часа бяха най-ужасните в живота ми.
Между другото, горе-долу по същото време моя приятелка премина през секцио в Чили - съпругът й присъстваше на операцията и през първите три дни му беше позволено да пренощува с нея в отделението. Той пое изцяло грижите за съпругата и сина си.
Разбира се, техните спомени са много по-добри от моите.
Мона Василева