Единакът е по-малко самотен от женения човек

Психологът Д-р Бела де Поло за стереотипите, облагите и чувствата

05 август 2019 г.

Снимка: Shutterstock

Бела де Поло е доктор по психология от Харвардския университет. От десетилетия се занимава със социалните и психологическите проблеми и възможности на неженените граждани на съвременните общества. Сътрудник е на програмата The Huffington Post в CNN, на в. The New York Times, The Wall Street Journal и Chicago Tribune, както и на сп. Time и Forbes.

Автор е на бестселъра „Нарочените единаци: Как неженените стават жертва на стереотипи, стигми и незачитане и пак живеят щастливо”. Списва и блога Living Single за сайта на сп. Psychology Today. Д-р де Поло включи и списание „Обекти” в дългия си списък с престижни издания с това ексклузивно интервю.

Животът без брак е все по-характерен за модерното общество. Какви са социалните и психологическите предизвикателства пред единаците в днешно време, д-р Де Поло? 
В САЩ и някои други страни обществото е все още организирано главно около двойките и семействата. Това се отнася за църквите и другите храмове, политиката, културните събития и всекидневието. Този тип разпределение на живота често създава трудности на самотните хора. В Съединените щати например те имат достъп до по-малко финансови облаги и бонуси от женените. Много американци получават достъп до здравните си осигуровки чрез работодателите си. Женените служители могат да включат съпруга или съпругата си към здравния си план на по-ниска цена, докато единаците нямат право да направят същото с най-важния човек в живота си, нито да бъдат включени в здравноосигурителния план на друг. Ето защо много по-малко несемейни хора получават здравни осигуровки в сравнение със сключилите брак.

Сред другите проблеми са това, което аз наричам самотофобия и матримания (от латинското matrimonium (брак) и мания). Самотофобията се отнася към всички начини, по които обществото налага стереотипи и стигми на неженените хора. Мнозина например си мислят, че ако останете сами „твърде дълго време”, нещо сигурно не ви е наред. Да не забравяме и матриманията – преувеличеното възхваляване на сватбите и брака. Тук, в Съединените щати, има какви ли не списания, книги и телевизионни програми, които възвеличават женитбата и сватбения ден. Това често кара неженените хора да се чувстват маловажни и недооценени в сравнение с женените.

В други отношения обаче в днешното общество има много повече възможности човек да живее пълноценно като единак, отколкото в миналото. Контролът на раждаемостта позволява на мъжете и жените да правят секс, без да рискуват толкова да предизвикат нежелана бременност. Позорът, свързан с раждането на деца без брак, също е намалял (макар и да не е изчезнал напълно) в колективното съзнание. Да не говорим, че жените имат много по-големи възможности за кариера, отколкото преди няколко десетилетия. Това означава, че те могат да се самоиздържат, както и да се грижат за децата си, без да им се налага да сключват брак.

В проучванията си често използвате термина „единаци”. Към кого се отнася той – към неженените хора или към онези, които по принцип нямат връзка? И каква е за вас разликата между двете? 
Съществуват различни начини, по които можем да мислим за това кой се брои за единак. Единият е юридическата дефиниция, определяща, че ако не сте сключили законен брак, сте самотници. Според този закон може да сте единаци, дори и да живеете с някого. В друг смисъл може да бъдете и това, което аз наричам „социален единак” (т.е. не „социално обвързан”).

Няма ясен критерий за това какво точно означава да си социално обвързан, но когато двама души се възприемат от останалите като двойка – особено ако дават признаци, че възнамеряват да останат заедно по-дълго време – те са социално обвързани, без значение дали са женени или не. Съществува, разбира се, и личното самоопределение – тоест дали се чувствате сами или в двойка.

Има ли значение дали самотникът е мъж или жена? 
В писанията на популярната преса и дори в академичните трудове се отделя много повече внимание на самотните жени, отколкото на самотните мъже. Вероятно това е така, защото според традициите бракът се възприема като ангажимент, който е особено важен за жените. Както самотните жени, така и самотните мъже обаче стават жертва на стереотипи, макар и понякога различни. В книгата си „Нарочените единаци” осмивам именно тези стереотипи.

Много съвременни научни трудове „доказват”, че женените хора са по-здрави, по-богати, по-щастливи и всячески по-прекрасни от останалите. Как бихте отговорили на това? 
В медиите излизат купища заглавия, които предполагат, че това, което казвате, е така. Някога приемах, че изследванията наистина отразяват истината (макар че винаги съм се наслаждавала на живота без брак), но накрая сама започнах интензивно да проучвам въпроса. Когато прегледах оригиналните трудове (а не само това, което медиите използваха от тях), открих, че повечето от твърденията са силно преувеличени, а често дори напълно лъжливи – с изключение на твърдението, че женените са по-заможни – това наистина е така. В САЩ една от причините за това са хилядите финансови бонуси и специални оферти, достъпни само за сключилите брак. Всичко останало обаче са митове.

Вземете например щастието. Съществува едно проучване, което тече вече повече от 20 години. В рамките му психолозите всяка година задават на участниците въпроса доколко са щастливи, като в началото на експеримента всички доброволци са били на 16 години. При онези, които се женят, забелязваме как кривата на щастието леко се покачва около годината на сватбата. След това обаче те отново стават точно толкова щастливи или нещастни, колкото са били и като единаци. И това малко увеличаване на щастието се появява само при онези, които остават семейни. Хората, които след време се развеждат, не показват това начално увеличение в нивото на щастието.

Какво е значението на секса за физическото и психическото здраве на единаците? 
Някои проучвания показват, че единаците внимават повече, когато вземат мерки да се пазят по време на секс, отколкото хората, които са в двойка. Когато човек от дълго време е във връзка с приятеля или приятелката си, той предполага, че партньорът му е верен и сваля защитите. А често той не се оказва такъв.

В психологическо и социално отношение нещата са по-сложни. В течение на човешката история позволените и непозволените неща при секса драстично са се изменяли. Имало е времена, когато той не се е обсъждал в цивилизована компания, когато за жените се е смятало, че трябва само да изтърпяват акта, когато сексът преди брака е бил нещо скандално и пр.

Днес везните на позволеността са се наклонили в другата посока. От всички нас – мъже и жени – се очаква да искаме и да копнеем за секс, много секс, без значение дали сме женени, сами или в някакво междинно положение. И сега, както във всяка историческа епоха, преобладаващото обществено мнение ни изглежда естествено и вярно. В прочутото си есе „Сексът не е естествен акт” известната психоложка и сексоложка проф. Лионор Тифер обяснява нещата така: „Съвременната идея, че сексуалността е основна движеща сила, която е силно индивидуализирана, дълбоко полово сегрегирана, основна за личността и интимните връзки, отделна от възпроизводството и валидна за цял живот (буквално от утробата до утробата), ще е много странна за хората, живеещи в други цивилизации”.

Тъмната страна на новите норми обаче е, че те не оставят място за хората с различни сексуални потребности или възможности. Непрестанното възвеличаване на секса сигурно е много болезнено за тези, които искат да имат връзка, но нямат. А онези, които не харесват толкова секса или въобще нямат нужда от него, също са маргинализирани и патологизирани от съвременните сексуални норми. В други времена те сигурно биха се чувствали благоприлични и достойни. Днес обаче дори и най-преуспелите от тях се чудят дали пък нещо не им е наред.

Каква е ролята на личните мрежи от приятели и роднини в живота на неженения? 
Приятелите и другите близки са много важни в живота на единаците. Всъщност самотните хора често имат по-добри отношения с близките си от женените. Можеш да имаш повече от един приятел, но не и брачен партньор. Може би затова психологически проучвания на възрастни хора показват, че някои от най-малко самотните са жени, които никога не са били омъжени. Те разполагат с голяма мрежа от хора, които са им близки, защото не са инвестирали целия си емоционален потенциал само в един човек.

Като водещ експерт по проблемите на неженените хора какъв съвет бихте дали на необвързаните (а и на семейните) ни читатели? 
Живейте си живота докрай, с радост и без да се извинявате! Не се опитвайте да се нагаждате към това, което другите смятат, че трябва да вършите. Правете онова, което е важно и нужно за вас самите!

Елена Панова

Коментари
Последни видеа