3 полезни идеи, които ще ви помогнат да се справите с гневния тийн

Пубертетът е трудна възраст и за детето, и за родителя. Не ни трябват статистики за тормоза в училищата, за да си представим колко лошо може да стане, ако не обръщаме внимание на гневните изблици у дома.  Имаме нужда от точния съвет как да постъпваме в тежки ситуации с много крясъци и затръшнати врати.

Добрата новина е, че вече можем да намерим такива напътствия и на страниците на книга, в която изследователите на човешкото поведение са си дали труда да синтезират най-важното на разбираем език.

В „Психологията на практика“ Санди Ман изброява три съвета за родители с деца в пубертета, които спокойно може да изпробвате, когато срещу вас застане гневния и „неискащдачуенитоеднавашадума“ тийн.:

1. Избягвайте ефекта на негативната реципрочност

Това означава, че когато вашият тийнейджър започне да хвърля обиди и обвинения по вас, не бива да се поддавате на инстинктивния подтик да отвърнете със същото.

Помнете, че детето вероятно ви подлага на изпитание, не подхранвайте не­сигурността му, като му давате причи­на да се съмнява в обичта ви.

2. Останете в ролята на възрастен

Когато общуваме, приемаме една от трите роли: на възрастен, на родител или на дете. Третата включва раз­дразнителност, нелогичност, свръхемо­ционалност и прочие.

Уви, възрастните лесно влизат в тази роля. Вашият тийнейджър вероятно показва „детинско“ поведение, отчаяно опитвайки се да е „възрастен“. Ако възприемете ролята на възрастен, това ще означава, че възприемате „опонента“ като равен – запазете спокойствие, избягвайте емоциите; влезете ли в ролята на родител, демонстрирате превъзход­ство, а то дразни още повече.

3. Направете нещо странно

Отклоняването на вниманието действа и при най-малките, просто тук няма да минете с нова играчка.

Стъписайте тийнейджъра – например грабнете банан от купата с плодове и го използвайте като микрофон, за да изпеете нещо. Всичко, което ще накара детето да зяпне (но не и да ви каже, че не сте с всичкия си), ще прекъсне цикъла на гнева и ще разсее напрежението. А ако детето ви е подозрително кротко, уверява ви, че всичко е наред, а вие се съмнявате, че има проблеми?