Полезни стратегии ще ви улеснят в комуникацията с порасналото дете
Снимка: Shutterstock
Вероятно ви се е случвало да помолите тийнейджъра да направи нещо, той да ви отговори, след което да гледа учудено и пита за какво всъщност става въпрос, твърдейки, че „не, никога не сте му казвали подобно нещо“. В една определена възраст почти всеки родител се сблъсква с този проблем. Има ли начин да направите така, че когато говорите, децата да ви чуват? Истината е, че не е никак лесно, но все пак съществуват някои трикове, които биха направили общуването с подрастващите една идея по-лесно.
Как да бъдете чути
Понякога тийнът ви отговаря машинално нещо, което най-вероятно се предполага, че ще задоволи вашите очаквания, само и само да го оставите на мира. Друг път имате усещането, че говорите на стена. Не само отговор, но дори реакция не получавате от негова страна. В такава ситуация обикновено родителят повтаря въпроса си, повишавайки леко тон. Отново няма реакция. След което започва да крещи с надеждата, че така няма как да не бъде чут. И наистина този път получава реакция, но не защото детето е чуло въпроса, а защото е раздразнено от шума.
Когато децата спрат да чуват е едно от най-честите разочарования на родителите, но всъщност е нормален процес от тяхното съзряване. Ако искате да добиете представа за липсата на отговор на вашия въпрос, първото което трябва да направите, е да разберете защо тийнът не слуша. Липсата на реакция от негова страна е симптом, а не истинският проблем. И ако не се справите с този проблем още в зародиш, рискувате един прост случай на „неслушане“ да доведе до по-големи поведенчески проблеми като истерия, опониране, предизвикване, лошо отношение към роднини и учители, неглижиране на ученето.
Снимка: Shutterstock
Защо тийнът не ви слуша
Добър въпрос! Защо ви игнорира и трябва да повтаряте нещо отново и отново, докато не откриете, че вече крещите? Ако сте сигурни, че ушите му работят перфектно и не се касае за медицински проблем, вероятно става дума именно за период от неговото съзряване. Той е свързан най-вече с умението да взема самостоятелни решения. Започва с избора на дрехи и храна в по-ранна възраст, преминава през това кога да учи и кога да играе на компютъра, и стига до изпробване на собствените сили, реагирайки по негативен начин. Тъй като децата контролират собственото си тяло и език, най-често срещаните (и разочароващи) борби за власт се случват, когато те започнат да оспорват изискванията на своите родители, използвайки тялото и езика си, за да демонстрират своята позиция по въпроса. Избирайки да не слушат, те утвърждават своята сила. Това поведение е просто начин, по който децата изразяват необходимостта си от повече контрол и вземане на решения в живота си.
Не предлагаме да ги оставите да спечелят. Прилагайки обаче някои лесни за усвояване техники за позитивно родителство, може да направите това общуване по-лесно. Когато започнете да разговаряте, ще спре и нечуването.
Сигурни ли сте, че наистина не ви слуша
Добре е да помислите върху този въпрос. Какво точно имате предвид, когато казвате, че детето не ви чува. „Неслушането“ обикновено е индикация за различни проблеми. То е доста широк термин и понякога наистина трудно може да се намери точното решение. Пренебрегването може да има елементарно обяснение, но може да е знак и за нещо по-сериозно.
Важно е да разберете дали тийнейджърът изпитва някакъв временен дискомфорт, който лесно може да се разреши: глад, жажда, физическа болка. Или става дума за по-задълбочен проблем, който може да бъде от най-различно естество. В никакъв случай не трябва да отвръщате с блокиране на комуникацията, защото сте обидени или наранени от неговото поведение, а да потърсите и разберете какво всъщност се случва, след което да създадете план за действие, за да решите конкретно този проблем.
Контактът с очи работи и в тази възраст
За да ви чуе, трябва да привлечете вниманието му. А това става, когато имате пряк контакт с очи. Когато се наведете, клекнете или седнете, така че да го гледате в очите, вие не само проверявате дали той ви вижда и чува, но и подобрявате комуникацията помежду си.
Не очаквайте, че тийнът ще ви чуе и отговори, ако се провиквате от съседната стая. По-добре оставете временно онова, което вършите и идете при него. Близостта е ключът към успеха. Трябва да говорите с детето, а не да издавате заповеди – само тогава то ще ви чува.
Снимка: Shutterstock
Забравете за забраните
Отрицателните команди, които започват с „Не“, провокират дори по-малките деца да се съпротивляват. Този тип заповеди ги объркват, защото съдържат два въпроса – какво не трябва да правят и какво да направят вместо това, което не трябва да правят. Така те хем трябва да спрат да правят нещо нередно, хем да намерят сами подходящата алтернатива. Вместо това е много по-добре да кажете направо какво искате, а не да започвате с отрицанието. Така разговорът ще стане по-лесен.
Опитайте да не използвате и вие твърде често „Не“, когато общувате. Когато това е вашия постоянен отговор, нищо чудно и децата да спрат да ви слушат. По-добре потърсете начин да казвате по-често „Да“. Това ще привлече вниманието им и ще ги накара да ви обръщат повече внимание.
И нещо много важно – нито един тийнейджър не обича продължителните тиради. Ако имате да му казвате нещо, направете го кратко и ясно. Родителите и по-специално майките са склонни да превърнат петсекундния отговор в петминутна теза. А това е най-сигурният начин да го отблъснете.
По материали от Mamma sto bene
Някои жени се съгласяват на неща, които са им неприятни или не са им удобни, от страх да не загубят мъжа си.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари