Снимка: Shutterstock
Вероятно ви се е случвало да помолите тийнейджъра да направи нещо, той да ви отговори, след което да гледа учудено и пита за какво всъщност става въпрос, твърдейки, че „не, никога не сте му казвали подобно нещо“. В една определена възраст почти всеки родител се сблъсква с този проблем. Има ли начин да направите така, че когато говорите, децата да ви чуват? Истината е, че не е никак лесно, но все пак съществуват някои трикове, които биха направили общуването с подрастващите една идея по-лесно.
Как да бъдете чути
Понякога тийнът ви отговаря машинално нещо, което най-вероятно се предполага, че ще задоволи вашите очаквания, само и само да го оставите на мира. Друг път имате усещането, че говорите на стена. Не само отговор, но дори реакция не получавате от негова страна. В такава ситуация обикновено родителят повтаря въпроса си, повишавайки леко тон. Отново няма реакция. След което започва да крещи с надеждата, че така няма как да не бъде чут. И наистина този път получава реакция, но не защото детето е чуло въпроса, а защото е раздразнено от шума.
Когато децата спрат да чуват е едно от най-честите разочарования на родителите, но всъщност е нормален процес от тяхното съзряване. Ако искате да добиете представа за липсата на отговор на вашия въпрос, първото което трябва да направите, е да разберете защо тийнът не слуша. Липсата на реакция от негова страна е симптом, а не истинският проблем. И ако не се справите с този проблем още в зародиш, рискувате един прост случай на „неслушане“ да доведе до по-големи поведенчески проблеми като истерия, опониране, предизвикване, лошо отношение към роднини и учители, неглижиране на ученето.
Снимка: Shutterstock
Защо тийнът не ви слуша
Добър въпрос! Защо ви игнорира и трябва да повтаряте нещо отново и отново, докато не откриете, че вече крещите? Ако сте сигурни, че ушите му работят перфектно и не се касае за медицински проблем, вероятно става дума именно за период от неговото съзряване. Той е свързан най-вече с умението да взема самостоятелни решения. Започва с избора на дрехи и храна в по-ранна възраст, преминава през това кога да учи и кога да играе на компютъра, и стига до изпробване на собствените сили, реагирайки по негативен начин. Тъй като децата контролират собственото си тяло и език, най-често срещаните (и разочароващи) борби за власт се случват, когато те започнат да оспорват изискванията на своите родители, използвайки тялото и езика си, за да демонстрират своята позиция по въпроса. Избирайки да не слушат, те утвърждават своята сила. Това поведение е просто начин, по който децата изразяват необходимостта си от повече контрол и вземане на решения в живота си.
Не предлагаме да ги оставите да спечелят. Прилагайки обаче някои лесни за усвояване техники за позитивно родителство, може да направите това общуване по-лесно. Когато започнете да разговаряте, ще спре и нечуването.
Сигурни ли сте, че наистина не ви слуша
Добре е да помислите върху този въпрос. Какво точно имате предвид, когато казвате, че детето не ви чува. „Неслушането“ обикновено е индикация за различни проблеми. То е доста широк термин и понякога наистина трудно може да се намери точното решение. Пренебрегването може да има елементарно обяснение, но може да е знак и за нещо по-сериозно.
Важно е да разберете дали тийнейджърът изпитва някакъв временен дискомфорт, който лесно може да се разреши: глад, жажда, физическа болка. Или става дума за по-задълбочен проблем, който може да бъде от най-различно естество. В никакъв случай не трябва да отвръщате с блокиране на комуникацията, защото сте обидени или наранени от неговото поведение, а да потърсите и разберете какво всъщност се случва, след което да създадете план за действие, за да решите конкретно този проблем.
Контактът с очи работи и в тази възраст
За да ви чуе, трябва да привлечете вниманието му. А това става, когато имате пряк контакт с очи. Когато се наведете, клекнете или седнете, така че да го гледате в очите, вие не само проверявате дали той ви вижда и чува, но и подобрявате комуникацията помежду си.
Не очаквайте, че тийнът ще ви чуе и отговори, ако се провиквате от съседната стая. По-добре оставете временно онова, което вършите и идете при него. Близостта е ключът към успеха. Трябва да говорите с детето, а не да издавате заповеди – само тогава то ще ви чува.
Снимка: Shutterstock
Забравете за забраните
Отрицателните команди, които започват с „Не“, провокират дори по-малките деца да се съпротивляват. Този тип заповеди ги объркват, защото съдържат два въпроса – какво не трябва да правят и какво да направят вместо това, което не трябва да правят. Така те хем трябва да спрат да правят нещо нередно, хем да намерят сами подходящата алтернатива. Вместо това е много по-добре да кажете направо какво искате, а не да започвате с отрицанието. Така разговорът ще стане по-лесен.
Опитайте да не използвате и вие твърде често „Не“, когато общувате. Когато това е вашия постоянен отговор, нищо чудно и децата да спрат да ви слушат. По-добре потърсете начин да казвате по-често „Да“. Това ще привлече вниманието им и ще ги накара да ви обръщат повече внимание.
И нещо много важно – нито един тийнейджър не обича продължителните тиради. Ако имате да му казвате нещо, направете го кратко и ясно. Родителите и по-специално майките са склонни да превърнат петсекундния отговор в петминутна теза. А това е най-сигурният начин да го отблъснете.
По материали от Mamma sto bene
