3 чести грешки на родителите с едно дете

Основният проблем, който стои пред родителите само с едно дете е: как да запазят неговата психика и в същото време да му помогнат да върви напред и се развива нормално, а не като егоист.

Тук мнозина биха скочили и възроптали, че изобщо не е задължително единственото дете в семейството да се превърне в егоист. И определено ще са прави. Но рискът да стане точно това и да бъде премината онази невидима и фина граница, никак не е малък. А и егоизмът е едва един от много проблеми, които биха могли да възникнат.

Психолозите съветват, ако попадате в тази категория родители – само с едно дете, да не се успокоявате прекалено и да не изчаквате твърде дълго нещата да се наредят сами, а да работите над възпитанието на детето от съвсем ранна възраст. Така му помагате.

И все пак кои са най-честите грешки, ако по една или друга причина семейството ви е останало само с едно дете.

Снимка: Shutterstock

1. Преборете желанието за закрила

Това желание е особено силно в семейства с едно дете и е породено от естествената реакция за запазването му като своеобразен продължител на рода. Тази потребност се придружава от наистина обоснован страх, който прераства в закрила до степен то да не смее да направи и една самостоятелна крачка. Да, това няма да го превърне автоматично в егоист, но определено пречи на развитието му и в дългосрочен план нанася сериозни щети.

Такова дете е подложено на постоянен натиск. От малко му е внушавано, че не бива да предприема рискове – например, не бива да тича, защото ще падне и може да се нарани. Предпазвано е от всичко, за което може да се сетите, че съществува. В един момент детето просто започва да вярва в неподозираните опасности и трупа в себе си страх, който го спъва и не му дава да разгърне своя потенциал.

Затова – вдигнете малко крилата си от него и го оставете да се научи да лети. Може и да падне по пътя, но ще стане, ще изтупа дрехите си и ще продължи. Смисъл има, ако се научи да се справя с грешките и трудните уроци.

2. Намалете очакванията си към него

Нормално е да имате големи очаквания от единственото си дете. Когато малчуганите в едно семейство са повече от едно, родителите интуитивно се успокояват – „Щом първото не е успяло, второто ще успее“. И затова не натоварват психиката на детето с прекомерни амбиции.

Съвсем различно е, когато детето е единствено. То трябва да оправдае родителското доверие, да постигне всичко онова, което мама и татко са предначертали за него. Няма нищо лошо във високите цели, стига да са във възможностите на детето. Но не всяко има талант да рисува като Рафаело, да свири като Паганини или да притежава гениалността на Айнщайн. Но родителите не се интересуват от това и опитват по всевъзможни начини да постигнат точно тези върхове – по възможност всичките, въплътени в собствения им невръстен наследник.

Ето така се раждат нещастните деца, не егоистите. Защото когато малчуганът не успее да удовлетвори очакванията на своите родители, той приема много дълбоко разочарованието от провала и трупа вина, която го демотивира сериозно. А това вече наистина пречи на развитието му.

Колкото и да ви се иска детето да постигне висоти, за негово добро е да намалите броя на очакванията и да опитате да бъдете реалисти. Помислете кое е по-важно за вас – да страдате за видимо нещастното си дете или да отглеждате един усмихнат и освободен малчуган.

Снимка: Shutterstock

3. Не го дръжте до себе си

Това има много общо с желанието за закрила. Но е в по-друг аспект. Родителите на едно дете просто не искат да делят своето с други. Те истински го ревнуват от приятелите, хобитата, интересите му. Биха предпочели да стои винаги до тях, привидно за да са по-спокойни за него, но зад спокойствието се крие чист егоизъм – не на детето, а на родителите. Те просто се страхуват да не им бъде отнето тяхното съкровище.

Ако това не бъде преодоляно, с времето покровителственото отношение може да се влоши и в резултат дори и като зрял човек, детето да не се отделя от мама и татко, защото просто така е свикнало. А и за него е много по-лесно друг да се грижи за бита му и да му спестява притеснения и мислене за дреболии.

С това придържане към себе си още от ранна възраст, ще му попречите да развие своята самостоятелност и на по-късен етап, такова дете би срещало редица затруднения в общуването.

Соня Димова