Емоциите са заразни като грипа

Ето как учените обясняват този феномен

23 декември 2021 г.

Снимка: Shutterstock

Докато пиехме веднъж кафе, моята приятелка Ева сподели, че изтръпва всеки път, когато дойде време за урока й по салса. Записа се преди няколко месеца, защото беше чувала, че латино танците са най-приятният начин хем да поддържаш фигура, хем да погледнеш по-позитивно на живота. Въпреки това вторниците се превърнали за нея в истински ад.

Толкова ли си зле? – опитах да се пошегувам, макар че общият ни дискотечен опит я беше определил като доста кръшна танцьорка. Причината обаче се оказа малко по-различна. Момчето, с което си партнирали, било вечно намръщено, не минавал случай, без да й обясни колко мрачен е животът, привеждайки безброй убедителни примери за това. Дори когато мълчим, усещам напрежение, оплака се тя.

И така, вместо да си тръгва от курса заредена с позитивни емоции, Ева се прибирала вкъщи като пребита. Нещо повече – всеки вторник се будела с необяснимо чувство на ужас и потиснатост още преди да има какъвто и да било повод, както се казва, да се „сдуха”. Постепенно това настроение се разпростряло и върху цялата й седмица, карайки я да се чувства постоянно нервна и нещастна. Необходимо ли е да казвам, че скоро след това Ева смени курса и неприятните изживявания постепенно отшумяха.

Абсолютно всеки от нас има подобен опит – попадаме в група от хора или в обществото на определен човек и изведнъж настроението, с което сме се разхождали през целия ден, започва да се променя дори без видима причина за това. Причина всъщност има и тя се нарича „заразност на емоциите” – феномен, който в една или друга степен е присъщ на всички хора.

„Проучванията показват, че емоциите – както положителните като ентусиазма и радостта, така и отрицателните като тъгата, страха и гнева – лесно се предават от човек на човек, често без сами да го осъзнаваме“, обяснява психологът от Хавайския университет Илейн Хетфийлд, автор на книгата „Заразните емоции“. Заразата ни обхваща за милисекунди. Ако сте човекът, на когото се е предала, вероятно няма и да разберете какво е станало – просто след срещата ще се чувствате по по-различен начин, отколкото преди нея

Защо става така?

„По време на общуване хората подсъзнателно имитират и се синхронизират с израженията и жестовете на събеседника си, както и с неговата поза, ритъм на говорене и език на тялото“, допълва директорът на Центъра по когнитивна и социална неврология към Университета в Чикаго Джон Качопо. Колкото по-изразителен и искрен е някой, толкова по-вероятно е мозъкът ни да отчете неговите стимули и да накара тялото ни да реагира подобаващо.

Механизмът, чрез който това се случва, е закодиран много дълбоко в нервната ни система

Една от най-рано еволюиралите части на мозъка ни – амигдалата, е моторът на машината, която задвижва емпатията – способността да разбираме езика на чуждите чувства. Тя ни кара да се настройваме на емоционалната честота на събеседниците си, като по този начин отваряме вратите към социалната зараза.

Централната нервна система свързва биологичните ключове към различните физически реакции и състояния, така че когато поемем нечие настроение, то веднага обхваща целия ни организъм и ни кара да го изпитаме като свое.

Неврологът от Университета в Падуа Виторио Галезе открива клас неврони в мозъка, които реагират, когато наблюдаваме действията на другите, и предават телеграфно усещането по жицата на нервната система. Така, смята Галезе, хората (а и маймуните) си превеждат езика на тялото на себеподобните си, като го симулират в собствения си организъм. С други думи, човекът, когото гледаме и слушаме, се превръща в наше „второ аз” в мозъка ни.

Продължението четете в Обекти.бг

Коментари
Последни видеа