Извинявай, гледам детето

Има особен чар в това основния ти събеседник у дома да е на 4, да те нарича „блофошед“ (б.а. братовчед) и да заменя спагети от пластилин за два еднакви чорапа. Майчинството е единственото позитивно приключение с екстремен характер, което със сигурност те превръща в по-добрата ти версия и разчиства всички неясни, недовършени и недоизказани връзки от предишния ти живот.

Това, разбира се, е заключението на родител, който вече е надскочил статута на обслужващ персонал за новороденото и се връща към някои сладки аспекти на свободата си.

Детето е най-голямата ни отговорност, но в същото време може да ни освободи от отговорността да хабим време и енергия в безумни срещи, активности и с хора с емоционален статус на херпес – изникват там, където най-малко очакваш, натрапват се безцеремонно и развалят иначе симпатичната ни фасада.

Ето четири събития, в които използвах детето си за параван, за да пропусна. И не ме е срам.

Детски рожден ден като малка сватба

До шестата година на детето ми уважавах всяка покана за рожден ден с единствената цел то да се забавлява и да се чувства добре прието в обкръжението си. Всеки родител е играл този мач – прекарваш два часа сред глутница почти непознати хора, които няма какво да си кажат или докато се надцакват по брой паднали зъби на децата си сърбат конфузно кафенце. Имаше и такива, чиито купон приличаше на малка сватба. Дълги маси, крив персонал, който гаси лампите, за да те изгони, и пет пъти повече хора, които няма какво да си кажат. Но пийват като за световно и си организират малки бягства за пушене.

Уморих се да влизам в пчелен кошер от празноти, наздравици и ужасяващата реплика „Искам още малко!“ всеки път, когато се опитвам да избягам. Рожден ден? Много мило, благодаря, но с детето пътуваме извън града и няма как да реагираме. Весело.

Коледното парти на офиса без думи, но в басейн от алкохол

Преди да се появи дете на хоризонта ходех веднъж на три  години на коледно парти. Виждах цялата картинка на фирмата зад шведската маса и си припомнях кой трябва да избягвам и кой си заслужава да му хванеш ръката на хорото. Банкетната култура никога не ми е била важна и с всяка следваща сменена работа прегоря като бенгалски огън. С годините офертите взеха да загрубяват – от мен се искаше да споделя и вечерта си с хора, които бяха истерици на пълен работен ден,  да спазвам дрес код и да купувам подарък за колега, с който, оказва се, сме се сблъсквали само веднъж пред тоалетната. Мерси, но трябва да наваксваме с домашното.

Спорт по първи петли

Няма сила на света, която да ме вдигне рано сутринта в неделя за крос, пилатес или каквото и де е друго групово занимание с цел вталяване и тонус.

Цяла седмица чакам двата дни, в които ще се наспя и сутринта ми ще започне бавно, както обичам – с кафе, книга, тиха музика, пренареждане на военното положение в детската стая.

„Ела в 8 ч, ще те чакам с кафе, ако след 5 километра още мърдаме, ще се наградим с обяд“. Съжалявам, детето не е от ранобудните и няма как да го оставя само.

„В парка има бягане с благотворителна цел, става и за деца. Ще бъде весело, само 10 кинта такса за участие. Стартът е в 9“. Ще преведа пари за каузата, но не мога - тогава четем книжка за добро утро, ритуал ни е.

Забавления в мол пред уикенда

„Хайде да скачаме в мола на батути. Да отидем на катерене и после на кино.“ Човек, събота е и навън е 25 градуса. „Нищо, малките ще се изкефят!“.

Няма как, с дъщеря ми сме в парка с колелета, казвам аз преди да си пусна любимия сериал с един клик на телефона, докато детето ми рисува на асфалта.

Теди Огнянова