По-малките сестри са голяма работа

Доста е странно, че малката ми сестричка вчера стана на 20. Това само ми напомня колко бързо лети времето - спомням си много ясно деня и как търчахме с баба към болницата и преди това колко чакахме обаждане по домашният телефон (да, домашният, имало едно време телефон с шайба...).

Вълнувах се и нямах търпение да вземем ревящия малък вързоп с учудващо много коса за новородено в нас.

Исках да го показвам на приятелките ми и те да ми завиждат, което се и случи наистина.

След това разбрах, че бебето няма само да гука и да се смее, а ще реве ПО ЦЯЛА НОЩ, затова го дундурках на ръце, пеех му песни и после ставах в 6.00, за да отида първа смяна на училище.

Сега ми е странно, но наистина не се оплаквах тогава - имам го документирано в дневниците ми от този период.

Просто съм била искрено изумена, че съм станала кака и леко горда от новите отговорности. Правих се на важна - имаше едно момче, с което не исках да си играя вече пред блока, затова му казах, че просто графикът ми не позволява да се виждаме, тъй като животът ми не е както, когато бях на 7. Вече се грижа за друго човешко същество и освен това ходя на уроци по пиано (това е друга смешна тема, записвам си да я разкажа някога).

Разбира се, години след това с Мария си скъсахме нервичките, защото аз бях сдухан ядосан тийн без лично пространство, а тя малка любопитна муцуна от горното легло, която иска да общува и да разбере повече за моя мистериозен пубертетски свят.

И сега изведнъж това бебе, което се роди с перука, стана на 20?! Живее сама, кара кола, учи медицина и ми дава по-адекватни съвети, отколкото е допустимо?! Даже имаше момент на революция, в който не искаше вече да ми казва "како", а Стефани, аз естествено я заплашвах и обиждах, обясних ѝ много цветущо какво ще ѝ се случи, ако продължава да настоява.

Звучи жестоко, но това сме големите сестри, може би това е отмъщението след всички години, в които майка ни е казвала:

"Ти си по-голямата, бъди по-разумна, трябва да отстъпиш", докато малкият звяр се киска зловещо (пет секунди след това гледа насълзено и отчаяно към жената, която го е родила, една по-късно пак е с физиономия на сериен убиец).

Да имаш малка сестра е като да нямаш малка сестра, само че обратното и е много яко. Не мога да си представя детството и пубертета без малкия гръмогласен Елвис на горното легло.

Дори когато ми скъса плаката на "Хари Потър". Дори след като ми прочете дневниците без мое знание. Никога не сме се портили за нищо и пазехме тайна, без значение дали сме скарани, а бяхме 24/7.

Мерси, сис. Че ме научи да си слагам хайлайтър и че се превърна в разумен и готин човек, на когото тайничко се възхищавам. Малките сестри наистина са голяма работа.

Стефани Калчева

Снимка: личен архив

Стефани е филолог и човек, който обича да си играе с думите, да открива нови техни значения и книжни вселени. Обожава руска литература, грамофони и джаз.