Пороци под карантина

Аз съм най-добрата бърза помощ за вирусите ми отвътре, независимо от обстоятелствата

29 март 2020 г.

Снимка: Личен архив

Будя се в 3 с лош вкус в устата. Правя грешката да стана и да измия зъбите си повторно, което се оказва достатъчно, за да събуди къкрещата тревожност в мен. Без да посягам към мобилния си телефон и да саботирам остатъка от времето си за пълноценен сън, в главата ми се завъртат прашасали въпросителни, които в лудата въртележка на ежедневието без коронавирус  са кротували на тъмно. Аз съм разделен родител с 10 годишно дете и работя на свободна практика. Издържам домакинство и пълноценен живот за двама абсолютно сама. „От май ще трябва да плащам наема на две вноски, добре е да предупредя хазяина за това още утре, за да няма шокови изненади. И по-малко YouTube за дъщеря ми, докато бачкам в съседната стая.“, мисля си, докато се завъртам за 120-ти път в леглото.

Социалната изолация (без дразнители и с достатъчно добър работен ритъм от кухненското ми кресло) ми дава цялото време на света да се приземя изцяло и да се видя такава, каквато съм.  С всичките пукнатини, които въпреки Овенщината си копнея да запълня и с малко чужда помощ. Това обаче е супер бонус в идеалния свободен свят. Никакъв шанс да се случи под карантина. Най-добрият си приятел в тази криза съм аз. И направих някои промени, които вярвам, ще работят за мен и като се върнем към нормалността.

- Намалих алкохола до санитарен минимум. Награждавам се с по две чаши вино всяка вечер през два-три дни. Обичам вино, но това, което ме учуди е, че не ми липсва. Със същия успех мога да мина на вода или чай, докато прелиствам любимата си книга вечер, или гледаме филм с детето. Това ме накара да се гордея със себе си. И в същото време да се почувствам леко остаряла. В нормални дни често си мислех, че един от плюсовете на това да заживея с мъж отново би бил това да ме спира, щом посегна към бутилката. Знам, че когато съм под чудовищен стрес и понасям зверско натоварване в името на финансовата стабилност в порочни цикли от по три-четири месеца, пия повече. Давала съм си сметка, че това не ме прави по-щастлива, а малко по-социална и забавна за околните. Краят никога не е свързан с фиаско, напиване или махмурлук. Просто съм добила тренинг. Случвало се е в най-трудните моменти, в които нямам сила да стана от дивана и да се видя с най-добри приятели, да викам такси с уговорката да не ми позволяват повече от протоколното количество за наздраве. Отговорът им беше „Ти сама знаеш къде ти е точката на пречупване.“ Прави са, вече знам.

- Ограничих разходите. Винаги съм била финансово неориентирана и лежерно безотговорна към парите. Това се промени след като станах фрилансър и си дадох сметка, че не може да си много „фри“ (свободен), ако не калиш преценката си за 2 и 200.  Под карантина положението е иронично процъфтяващо. Когато оперативните ти разходи са свързани само с презареждане на хладилника веднъж седмично, а изолацията поставя остатъка от годината под въпрос, спираш да бъдеш авантюрист с кредитна карта.  И да планираш приключения, след които ще живееш един месец на кисело мляко и солети. От пет дни съм с 20 лв в джоба и за пръв път не се тревожа, че ще търся дребен заем, за да избутам до заплата. При добре планирано меню за седмицата ми се налага да харча само за минерална вода, плодове и десертните кисели млекца, които дъщеря ми яде като пуканки.

- Дадох си почивен ден. За добро или лошо, заетостта ми продължава да ескалира и под карантина. Не е нужно да работиш на свободна практика, за да се научиш да поставяш граници и да казваш „не“ на всякакви причудливи питания на клиенти, които под карантина стават още по-креативни и напористи. Когато светът се е качил на трупчета, а бизнесът едва тиктака, съвестта и перфекционизма могат да отидат по дяволите за един ден и неделята наистина да е свещенна.

Надежда Попова

 

Коментари
Последни видеа