Защо е толкова трудно да се освободим от тревогите?

Познато ли ви е прокрадващото се чувство на вина, когато усещате, че „не се тревожите достатъчно“ за нещо?

Чудим се как да се избавим от хилядите тревоги, които ни уморяват, напрягат, развалят съня и концентрацията ни, с две думи – правят ни нещастни. Осъзнаваме, че това с нищо не помага.

Повечето неща, от които се страхуваме, в крайна сметка не се случват. Но едно тъничко гласче в нас мисли иначе.

Всеки път, когато се тревожим и лошото нещо не се случи, умът ни свързва тревогата с предотвратяване на нещастието. Изводът е „Добре, че се тревожих“.

Ние най-вероятно не сме съзнателно наясно с този мисловен процес, но той е основната причина толкова често да попадаме в капана на безпокойството. Тя може да приеме различни форми.

1. Ако се тревожа, ще избегна неприятните изненади

Никой не обича да получи лоша новина внезапно, тъй че често се тревожим, за да предотвратим евентуално разочарование. За съжаление не можем да предвидим всичко, което може да ни се случи, тъй че е невъзможно да избегнем разочарованията. Междувременно, колко страдаме, когато се страхуваме за бъдещето?

2. По-безпасно е да се тревожа

Нашите убеждения за тревогата могат да имат суеверен елемент, защото вярваме, че самият акт на тревогата някак намалява вероятността за резултата, от който се опасяваме. Може да мислим, че ако спрем да се безпокоим, „дърпаме дявола за опашката“. Но ако непрекъснато се безпокоим, никога не успяваме да подложим на проверка това убеждение, за да видим дали е вярно. През повечето време тревогите ни имат толкова влияние върху събитията, колкото мислено да задържаме самолета във въздуха, докато летим (освен ако не сме пилот на самолета).

3. Като се тревожа, показвам, че ме е грижа

Може да смятаме, че тревогата казва нещо хубаво за нас: „Тревожа се, защото ме е грижа“. Това може да е вярно, но често го обръщаме и мислим „Ако не се тревожа, това значи, че не ме е грижа“. Трябва да направим разлика между загрижеността за дадена ситуация – и излишната и безполезна тревога за нея. Ако се чудите кое от двете е, попитайте близките си – дали предпочитат да се тревожим, или да покажем загрижеността си по друг начин.

4. Тревогата ме мотивира

Не е необичайно да се смята, че ако спрем да се тревожим, ще станем самодоволни или непродуктивни. Помислете за скорошен момент, когато сте били обхванати от тревога: Можете ли да си представите, че сте мотивирани да се справите със ситуацията, дори да не бяхте се тревожили толкова? Трябва да правим разлика между непродуктивното притеснение и продуктивната загриженост и решаване на проблемите.

5. Тревогата ми помага да решавам проблемите

Може да си казваме, че тревогата е начин, по който намираме решения за проблемите си. Въпреки това, крайната тревога е по-вероятно да попречи на решаването на проблемите. Още веднъж, трябва де сме наясно с разликата между продуктивното решаване на проблемите и безпричинното притеснение. Помислете за тези два режима на действие от собствен опит: Какво е чувството, когато се грижите за даден проблем и когато се тревожите „какво ще се случи, ако?“

Обекти Бг