Защо на вашето 5-годишно му е криво

„Ако!“. „Дупе“. „Знам, че си, но какво съм аз!“. Предучилищният речник в дома ми се развива лавинообразно тези дни. Нормално е. Синът ми тъкмо стана на 5 и мисли, че всичко, свързано с ходенето по голяма нужда, е забавно.

Но глуповатото бъбрене и епизодичните нервни избухвания се увеличиха десеткоратно през месеците на карантината. Като семеен терапевт, който е прилагал игрови лечения на деца вече повече от десетилетие, и като родител на три деца, съм виждала всичко. Малчовците в предучилищна възраст са очарователни човеци, които непрекъснато тестват света си. Надскачайки интелектуално възрастта си, когато не говорят за тоалетната, тези сладури полагат огромни усилия  да наваксат в общуването с всички.

Но точно сега малките деца са в бесен емоционален водовъртеж

Опитвайки се на научат що е „новото нормално“ и да усетят градивен контрол в живота си.

В забавачката синът ми има 10 приятелчета на същата височина, които му говорят лице в лице, а не с поглед от високо. Разполага с цяла група хора, които мислят и се изразяват по сходен начин. Общуват чрез играчки, не чрез думи. Гонят се, скачат, смеят се и се търкалят по земята на кълбета. Там беше неговата среда.

Играта е средството, с което децата преживяват и усъвършенстват света си. Тя и инструментът, с който малчуганите в предучилищна възраст развиват когнитивни, емоционални, социални и физически умения, докато развиват въображението си. Свободата да играят е най-важна за 5-годишните.

На 5 те вече имат реални приятелства и ясно изразени предпочитания как , с какво и с кого искат да се забавляват. И истината е, че връстниците им липсват жестоко, независимо че нямат речниковия запас да го кажат, или не помнят имената на някои деца.

Когато истериите на сина ми зачестиха, пребегнах до спасителен план – свързах се във Facetime с неговото приятелче Макс и той светна като коледна елха щом видя лицето му на екрана. Изтича в другата стая и заформиха нещо като боричкане, всеки с телефона си, грухтейки щастливо в лицето на другия.

Някак си между карантината и нуждите на по-големите си деца бях забравила, че 5-годишното ми се нуждае от добрата стара игра с другарче, за да бъде спокоен.

Ето няколко трика, с които бихте могли да държите духа на детето в кондиция по време на изолацията.

1. Играйте във всеки възможен момент

Не е нужно да продължава с часове. 30 минути обикновено е достатъчно. Но най-важното е да играете по правилата и да следвате детето.

Интересното е, че след тази виртуална среща с Макс синът ми не пожела друга. За децата е немислимо и трудон да стоят лице в лице с екрана и просто да си говорят. Те изграждат връзка помежду си като вършат нещо заедно, в пряк контакт, и дигиталната среда спъва това.

Ако играете по техните правила обаче имате шанс да настъпи мир. Запомнах да отделям всеки ден по половин час за строеж с играчки на пода и видях, как тревожността на сина ми изчезна.

2. Изглупявайте смело

Когато чуете „Ако!“, детето ви казва „Хей, обърни ми внимание!“. Клекнете на нивото на детето, така че да имате визуален контакт, и вместо да му правите забележка започнете да го гъделичкате като за световно. Прегръдките, целувките и въртенето из стаята също са опция.  После им напомнете, че мястото на „акото“ се и в банята и могат да поискат игра с гъделичкане, ако искат внимание.

3. Ползвайте жокерите им

Знам, че е трудно да прекъснете заниманията си и сте в режим „Ела да видиш веднага!“ през целия ден, но когато детето позитивно си иска признание, трябва да реагирате – така укрепвате самочувствието му, показвайки, че то е важно за вас, че е чуто и разбрано. Отелената навреме минутка за постиженията на детето намалява и лошите поведенчески форми на търсене на внимание.

Автор: Криси Дюрф за Motherly