На 25 сте. Но защо сте в криза?

Коментар на психолога и психиатър д-р Владимир Наков

05 октомври 2019 г.

Снимка: Guliver / iStock

Да си на 25 е прекрасно. Всички красиви филмови и литературни герои сякаш вечно са на 25 и празнуват младостта си на върха на света.

Да си на 25 е зенитът ти като човек - достатъчно млад, за да гледаш живота пред себе си, и достатъчно зрял, за да вкусваш от всички блага, недостъпни за „прекалено младите” и „прекалено старите”.

Защо тогава психолозите говорят за криза на тази твоя възраст – четвъртвековната?

Изглежда почти абсурдно – какво въобще може да се обърка в този най-сладък от всички периоди в живота? Отговорът е – всичко.

Всичко започва да се обърква, когато си на 25

Според много психолози времето между средата на 20-те и средата на 30-те години е особено критично. Тогава „истинският живот” обикновено ни удря под кръста – завършваме образованието си, започваме работа, навлизаме в семейни взаимоотношения и започваме да променяме самоосъзнаването си от безгрижни младежи към истински възрастни хора.

„Като цяло хората в тази възраст са телесно здрави. На пръв поглед това не е кризисен момент и би трябвало да е част от естествения път на развитие. Но фактически в реалността, в която живеем сега, липсват възможности за планиране на отдалечени събития, тъй като в глобален план има липса на перспективи и на устойчивост”, смята българският психолог и психиатър д-р Владимир Наков.

Вината за това не е единствено в характерните възрастови особености, а и в културния и политическия контекст, в който живеем.

„Днешната ситуация напомня края на 60-те години на миналия век, когато също има опит за революция в двете системи, които дотогава са осигурявали стабилност – капитализма и социализма. Днес тази сигурност отново се разклаща, но този път е обагрена с още по-черни краски”, убеден е Наков.

Изискванията на модерния свят

Те ни насаждат, че трябва да сме максимално успешни във всяка сфера от живота си – и то веднага. Проучване на сайта Gumtree.com показва, че 86% от младите хора се чувстват притиснати да имат успешни интимни връзки, финансова стабилност и добра работа, преди да са навършили 30. Този стереотип се поддържа както от семейната среда и приятелите, така и от примерите за идеален живот, за успех и провал, с които ни заливат филмите, книгите и популярната култура.

Да си звезда в собствения си живот, и то толкова млад, не е лесно. В реалността повечето млади хора не печелят хиляди, не са във възторг от обществения натиск да създадат семейство колкото може по-скоро и не се чувстват достатъчно зрели, за да имат деца. Британският психолог д-р Оливър Робинсън от университета „Гринуич” обаче е убеден, че тази житейска криза, която според него трае средно две години, може да се окаже много положителен период от живота.

Той разделя четвъртвековната криза на четири основни стадия – като се започне от чувството, че против волята си си попаднал в капан, от който няма измъкване, мине се през желание за промяна и се стигне до изграждането и стабилизирането на нов начин на живот, в който взимаш решенията си независимо от другите. „Трябва да се знае, че този преходен период е труден за повечето хора, но е доказано, че той като цяло дава положителни резултати”, смята Робинсън.

„Много хора ще кажат, че четвъртвековната криза не съществува. Истината е, че

днес да си на 20 и нещо не е същото, каквото е било за нашите родители –

10 години безгрижни забавления и много време, в което да мислиш само за себе си. Днес да си на 20 и нещо е страшно – откриваш, че за твоето работно място се борят още милиони млади специалисти, мъчиш се да изплащаш ипотеката на първото си жилище и на всичкото отгоре се опитваш да намериш време за всички лични връзки. Днес имаме лошия късмет да сме катапултирани в един страховит пазарен свят. Печелим повече, но и харчим повече отвсякога. Трупаме дългове, за да можем да завършим образованието си, да започнем кариерата си и да създадем дом”, допълва той.

В резултат на това една трета от младите хора на 25-35 години се чувстват дълбоко депресирани.

„В тази възраст самоубийството е на второ място като причина за смърт”, алармира д-р Наков. За това допринася и апокалиптичната обстановка, която медиите и обществените нагласи ни представят за света – кризата, разрушаването на ценностната система, неяснотата на бъдещето. „Получава се така, че точно започваш да навлизаш в живота и разбираш, че не знаеш какво те чака”, допълва психиатърът.

Личните качества, както се оказва, вече не са достатъчни за успеха – налага се да разчитаме на другите хора, на обществената структура, на екипа, с който започваме да работим, на интимните партньори. Тези нови, проблематични и обикновено турбулентни отношения с останалите хора могат да доведат до усещане за нестабилност, загуба на доверие и вяра в бъдещето.

Симптомите на кризата

от психологическа и здравословна гледна точка може да се сравнят с тези на клиничната депресия – нарушения на съня, на нормалния физиологичен ритъм, на комуникацията, общо чувство на неудовлетвореност, липса на удоволствие от нещата, които досега са ни носили радост, повишена тревожност, трудно формиране на смисъл в живота. Понякога, както се случва и в прословутата криза на средната възраст, започваме да търсим силни усещания, за да си възвърнем вкуса на живота.

Именно това е една от причините за големия брой инциденти в младата възраст – за да се почувстват отново добре, много млади хора се обръщат към алкохола и наркотиците, шофират с висока скорост и в нетрезво състояние, организират автомобилни надбягвания, пристрастяват се към екстремните спортове или безразборния секс. Статистически по броя инциденти, свързани с рисково поведение, и по броя на самоубийствата България се нарежда в групата със средни показатели сред държавите, които водят отчет.

„На пръв поглед това изглежда добре. Но ако се направи анализ, ще разберем, че никой не работи системно да разбере причините за неразумното поведение, за опасното шофиране и т.н. Излиза, че хората, които шофират пияни, се превръщат в кумири. Мога да дам няколко примера за публични личности, които бяха заловени да карат пияни и които едва ли не с гордост заявиха: „Да, така стана, но аз ще се оправя!”, и не поеха съответната отговорност, включително хора, участвали в кампании като „Не карай пил!”, казва д-р Наков.

Този тип поведение всъщност трябва да бъде ясен знак, че нещо не е наред. Много специалисти смятат, че екстремните спортове и злоупотребата с вещества са несъзнателна форма на опит за самоубийство – „тръпката да си близо до края” според д-р Наков.

Разбира се,

рисковото поведение на младите хора е нещо естествено, дори нужно

Ако младите не поемаха рискове, нямаше да бъде открита Америка, нямаше да стигнем до нови хоризонти в много сфери на живота”, допълва психиатърът. Но когато става въпрос за депресия, чиито резултати могат да навредят на самия засегнат, е добре да се вземат мерки.

Още училището и семейната среда трябва да започнат да ни възпитават да уважаваме себе си, да водим здравословен начин на живот и да се справяме с трудните ситуации, смятат психолозите. Когато се чувстваме особено зле обаче, най-нормалното нещо е да потърсим психотерапевтична помощ.

„Трябва да има с кого да се разговаря - обяснява д-р Наков. – У нас битува мнението, че ако споделиш с приятели, това би облекчило симптомите – една едва ли не кръчмарска психотерапия. Този вариант обаче не работи, защото от приятелите ще получиш същите съвети, които всеки от нас би си дал, ако не контактува с професионалист: „Стегни се”, „Зарежи я тази работа”, „Пий една ракия, забрави” и т.н. Това обаче е незряла защита, така нареченият denial (отричане на проблема – бел. ред.), и не работи. Професионалистът може да обработи тези чувства, да вникне в същината на проблема и да предложи не отричане, а справяне.”

„Много често истинският проблем не се забелязва от човека и околните. Много често засегнатите от тази криза отреагират с агресия, с девиантно (отклоняващо се, нарушаващо нормите – бел. ред.) поведение, участие в големи групи с еднакъв стил на държание”, допълва психиатърът.

В момента популярни примери за подражание са футболистите на дансинга на дискотеката, чалга певиците; не се дава гласност на благородни постъпки. И това се копира от младите, категоричен е той. В резултат за околните е наистина трудно да разберат кога младият човек показва агресия към себе си и другите заради вътрешен проблем и кога става въпрос за обикновено копиране на връстниците и популярни личности.

Ако 25 и нещо годишният знае, че може да сподели всичко в семейството си, че ще бъде разбран от приятелите, той ще почувства, че не е сам и има към кого да се обърне в момент на слабост. Това ще му помогне, ако наистина е в криза. Чудесен начин за справяне с проблемите е и да се насочи излишъкът от енергия в творческа дейност.

Хей, 25 е чудесна възраст да започнете да пишете, да намерите любимо хоби, да пътувате, да срещате нови хора и възможности! За разлика от кризата на средната възраст, младите разполагат с един незаменим антидепресант – факта, че животът е пред тях. И някъде в него се крият чудесни приключения.

Четирите фази на четвъртвековната криза

1. Капан. Усещаме, че сме „затворени” в работата или връзката си, или и в двете. „Това е илюзията, че сме попаднали в капан – обяснява д-р Оливър Робинсън. – В действителност може да промените всичко, но сте заклещени в усещането за безизходност.”

2. Промяна. Втората фаза се характеризира с осъзнаването, че промяната е в нашите ръце. „Тази умствена и психическа отделеност от нещата, с които сме се чувствали свързани, води до различни емоционални изживявания. В повечето случаи започваме да изследваме новите възможности и да ги свързваме със собствените си интереси, предпочитания и себеусещане. До този момент може да сте се движили по инерция по път, който не сте избрали сами. За повечето проучени хора това обаче е катализатор за позитивна промяна.”

3. Изграждане. В третата фаза започваме да полагаме основите на новия си живот. Сами избираме пътя си – в кариерата, в личните отношения и вкусовете. Намалява усещането за външен натиск какво да правим, какво да харесваме, с кого да се виждаме. Животът е в собствените ни ръце.

4. Стабилизиране. В крайна сметка всеки, преминал през кризата на четвъртвековната възраст, започва да се радва на новите структури в живота си, на нещата, които е изградил и избрал самостоятелно – интереси, цели и ценности.

Елена Панова, Обекти.бг

Коментари
Последни видеа

Разговор

19 октомври 2019 г.