5 причини защо решението „от утре ще правя всичко по-добре“ никога не работи

Почти всеки човек е вземал някога това прословуто решение: „От утре ще правя всичко по-добре“ и най-вероятно се е провалял с гръм и трясък. В портала „Сайколъджи Тудей“ психологът Глен Ливингстън споделя опита си от работата с хора, страдащи от психогенно преяждане (хора с чести пристъпи на вълчи глад) и обяснява защо това „утре“ никога не настъпва. И както се случва често при психични нарушения: много от причините могат да се отдадат на „токсични“ навици или начини на поведение.

1. „Утре“ никога не настъпва

Колкото и да сме убедени, че действително имаме предвид „утре“, в последна сметка тази думичка от намерението ни означава: „не днес“ или „не сега“. И така „утре“ с лекота се превръща в „някога“ или „някой ден“ и накрая в „никога“. Защото утре това „утре“ от вчера става „днес“, а вчера това „не днес“ е сработило превъзходно…

2. С всяко следващо „още днес“ утре става по-трудно

С всеки ден, в който продължаваме да робуваме на някой навик, той се вкоренява малко по-дълбоко в базалните ганглии на мозъка. Така утре ще ни бъде малко по-трудно от днес да откажем цигарите или да престанем да консумираме захар. А ако не успеем днес, как тогава ще успеем утре? 

3. „От утре“ ни изкушава да се насладим още веднъж на „днес“

Това е типично за диетите: щом сме решили от утре да започнем да се ограничаваме, нека тогава днес да се натъпчем порядъчно за последен път с мазни и сладки неща. След това обикновено се чувстваме толкова зле, че мотивацията ни отслабва, или пък изпитваме такова удоволствие и наслада, че вече не сме сигурни дали искаме да променим нещо. И в двата случая усложняваме положението и утре отново се заричаме: „От утре“.

4. Рептилният мозък не познава „утре“

Не практикуваме токсични навици като тютюнопушене, съгласяване с всичко или консумиране на сладки неща, понеже ги смятаме за разумни. Всъщност не следваме инструкциите на „надарената с разум“ част на мозъка си, а на прастари участъци, които споделяме с животни като гущерите и плъховете. В тези мозъчни региони не съществува „утре“, а единствено „сега“. За да проникнем в тях и да ги препрограмираме, не ни остава нищо друго, освен да започнем от „сега“. В противен случай водената ни от разума воля няма никакъв шанс срещу рептилния мозък.

5. Ако „от утре“ сработва днес, ще сработва всеки ден

Щом се заречем да променим нещо „от утре“, по правило веднага се чувстваме малко по-добре. Облекчени сме, мотивирани и имаме чувството, че вече сме решили проблема. Хм, това бързо може да се превърне в още един токсичен навик. Защото щом самото намерение помага и ни се отразява благоприятно, защо тогава да променяме нещо в действителност – след като е толкова ужасно изморително? 

Извод: Ако наистина искаме да се поправим или да изоставим вреден навик, трябва да започнем незабавно – в момента, в който сме взели решението, - дори това да е първата малка стъпка.

Обекти.бг