Ако бащата е прекалено строг с децата

Определен градус на строгост при възпитанието на младото поколение безспорно е нужен, но се случва понякога бащата да създава казармена атмосфера. Възможно ли е да смекчим строгия мъж и как да направим това?

Нито едно нормално здраво дете не трябва да бъде удобно за родителите си и има правото да се държи не съвсем добре, да изпада в истерии, да се въргаля по пода, да скача върху леглото, да крещи ужасно силно, да пее в автобуса, да заявява потребностите си, да спори, да се гневи… Но някои бащи не разбират това и смятат, че детето им е дадено само с една единствена цел – да възпитат от него достоен член на обществото. Което означава, че върху него трябва да се изпробват всички методи, за да се държи малкото така, че да не кара баща си да се изчервява.

Постоянни забележки, викане, наказания, сълзи – в подобни условия и възрастен не би живял, какво остава за дете? Често в подобни ситуации майката и бащата играят ролята на „доброто“ и „лошото“ ченге: таткото се кара, а мама тайно разрешава неща от забранените. В резултат на това детето не само не започва да се държи по-добре, а обратното – става непоносимо и манипулира възрастните.

Психолозите напомнят: единната линия на възпитание в семейството, когато възрастните се придържат към едни и същи правила, е залог за спокойното и благополучно развитие на децата.
Възможно е, ако мъжът ви е прекалено строг, заради хармонията в семейството да вземате неговата страна. В подобен случай обаче е твърде вероятно да чувствате вина, че не защитавате малкото от изискващия баща. А постоянното чувство на вина, както е известно, не води никого до нищо добро.

Така че се опитайте да реализирате най-правилния вариант – да повлияете на мъжа така, че да намали градуса на строгост. Ето няколко основни правила как да направите това тактично и безболезнено:

Поговорете честно. Разкажете за чувствата си, изразете гледната си точка по отношение възпитанието на децата. Това не бива да бъде разговор, който започва с думите: „Трябва да поговорим“, иначе той ще заеме отбранителна позиция и едва ли ще се съгласи и с един от вашите аргументи. Говорете, когато той е в добро разположение на духа – здрав, бодър и сит. Нека това да бъде спокойна беседа. Не нападайте. Не обвинявайте, не проявявайте агресия, не оскърбявайте мъжа. Той, разбира се, не е прав, но ще държи на своето до последно.

Дайте подобни примери с друг баща. Разкажете за познато семейство, в което бащата е прекалено строг с детето. Между другото нека стане дума за прекалените наказания и забрани в това семейство, колко са нещастни децата и тяхното поведение се е променило в лоша посока.

Това може да бъде разказ и за ваш приятел от детството, чийто баща го наказвал строго, поради което впоследствие момчето прекъснало всякакви отношения със семейството си или се превърнало в асоциален елемент. Завършете разказа с думите: „Колко е хубаво, че с теб сме разбрани хора и отговорни родители – няма да постъпваме с детето така, че да му нанесем вреда.“

Позовете се на авторитети. Ако мъжът ви не смята психологията за празни приказки и в известна степен се интересува от тази наука, то можете от време на време да му преразказвате статии за възпитание. Споделете му интересни текстове за етапите на развитие на детето, за негативните последствия от наказанията, за това защо не трябва да крещите и да се карате на детето.

Накарайте мъжа ви да си спомни детството. Когато за пореден път закрещи на детето или понечи да го накаже, кажете му: „Скъпи, а твоите родители така ли те наказваха, когато беше малък? Било ли ти е приятно крещенето им? Спомни си своите чувства, когато баща ти те шляпал и те е оставял в ъгъла. Какво си чувствал към него в този момент? Мислиш ли, че без това му отношение щеше да станеш лош човек?“

Поговорете за бъдещето на детето. Какво дете иска да види той като баща след години? Покорен, безволев човек, който се бои да каже и дума против каквото и да е и се съгласява с всички или личност със свое мнение, чувство за собствено достойнство и решимост да промени този свят? Всяко шляпване и излишна забрана приближават детето към първия вариант…

Търсете компромиси. Вие, разбира се, знаете, че определени граници са нужни на детето. Има неща, които действително е лошо или забранено да се правят винаги и навсякъде – обсъдете с мъжа кои точно са забраните (например, не взимай нищо чуждо, без да питаш), както и кои са ситуациите, в които са възможни варианти. Нека забраните не бъдат прекалено много, а някои да са в сила само на определено място или в определено време.
И не забравяйте най-важното: двамата трябва да имате едно мнение за това какво може и какво не. Ако татко забранява, то мама също не разрешава и обратното.

Решавайте проблемите. Често агресията, насочената към детето, говори за проблеми в живота на бащата. Неуредици на работа, недостиг на любов и ласки у дома, недоспиване, нереализирани желания за почивка без децата, умора, битови проблеми… Естествено, че по същия начин тези неща влияят и на майката. Но нали вие знаете какво да правите, когато сте на ръба? Да си побъбрите с приятелка, да отидете в салона за красота, да изчезнете за ден от града, като оставите малките на бабите. Същото работи и при мъжете.

Помогнете му да намали напрежението: изслушайте, подкрепете, разберете се да отидете някъде за два-три дни (сами или с приятели), подкрепете го в търсенето на нова работа или му дайте идея за решение на проблеми в настоящата, погрижете се за него, зарадвайте го с неочакван подарък, правете секс в крайна сметка… Все пак на семейството е нужен и щастлив татко, освен щастлива мама!

 Надежда Загорчинцева/detstrana.ru,