Ако се развикате на детето: 7 стъпки как да си върнете доверието

За съжаление, всички правим това – навикваме детето, а после отново и отново си обещаваме да е за последно. Потъваме в чувство за вина, което е също вредно и абсолютно безполезно.

Има обаче начин да не изпадаме в такава ситуация или да се измъкнем максимално безболезнено (за детето), ако вече злото е сторено. По-конкретно: предлагаме ви 7 проверени начина, които ще ви помогнат да оправите нещата и да си спестите негативните последици. Само трябва да действате бързо!

Опитайте да се успокоите максимално, дори когато детето ви изправи на нокти.

Снимка: Shutterstock

1. Успокойте се

Преди да правите или кажете каквото и да е – успокойте се! Това означава не просто да броите до 10, а да постигнете пълен покой и контрол над себе си, а оттам и над ситуацията. Възможно е за целта да се наложи да отидете за кратко в другата стая или да обърнете гръб на детето, но като задължително му обясните: „Все още съм много сърдита и ми трябва малко време да дойда на себе си. Изчакай няколко минути“. Така не само управлявате нещата и то разумно, но помагате и на детето да се научи да се справя със собствения си гняв в бъдеще.

2. Поемете пълната отговорност за станалото

Трудно е да си го признаете, но вие и само вие, а не детето, сте виновни за това, че не сте могли да се сдържите. Обяснете на малкото какво именно се е случило, като акцентирате на своите чувства. Но без да се оправдавате, защото така опитвате да се измъкнете и оставяте горчиво усещане. Кажете си честно какво се е случило и си признайте греха.

Вместо: „Ядосах се, защото счупи любимата ми чаша“, кажете: „Ядосах се, защото любимата ми чаша се счупи. Обзе ме гняв и не можах да го удържа. Скарах ти се, но това е лошо и не е правилно, прости ми, моля те“.

3. Извинете се

Основно правило на искреното разкаяние е, че то не трябва да съдържа „но“. Тоест: „Моля те да ме извиниш, но ти сам си си виновен“... не върши работа.

Много по-полесно е да кажете: „Извинявай, че ти се развиках. Не трябваше да го правя, много ме е срам“. А още по-добре е да добавите: „Никой няма право да ти крещи, включително и аз“.

4. Кажете вълшебните думи

„Може ли да опитам да оправя нещата?“ Помолете детето за още един шанс и проиграйте ситуацията отново. Вместо да крещи за счупената чаша, предложете му заедно да пуснете прахосмукачката или да залепите чашата, ако е възможно.

На финала може да отидете до магазина и да предложите на детето само да избере нова чаша за вас.

5. Възстановете връзката си

„Аз винаги съм права, защото съм ти майка“ не е вашият девиз, защото рано или късно ще ви се наложи да се извините за нещо на малкото. След скандал най-добре е да прекарате малко качествено време заедно: отидете на разходка или в зоологическата градина, или където то обича. Ако за това няма време – просто порисувайте или почетете книга. Много е важно в тези минути (дори да са 15) за нищо на света да не се разсейвате и цялото ви внимание да е отдадено на детето.

Не забравяйте и за тактилния контакт: прегръщайте се, дръжте се за ръка. Много честа причина за лошото поведение се крие именно в това, че детето не чувства близост с родителя и се опитва по всякакъв начин да привлече вниманието му.

След като простите на детето, простете и на себе си.

Снимка: Shutterstock

6. Простете си

Това е важна крачка, за която често забравяме. Да простите на себе си не означава да си разрешите в бъдеще подобно поведение! Но постоянните душевни терзания и чувството за вина ще ви доведат до емоционален дисбаланс и нов срив.

Успокойте своето вътрешно дете и се погрижете за него: вземете вана, изпийте вкусен чай, хапнете шоколад.

7. Анализирайте

Когато премине бурята, си дайте време спокойно да осмислите случилото се. Най-важното е да се опитвате да разберете какво именно ви е извело от себе си, как сте задействали пусковия механизъм за крещенето.

Разбира се, тези седем стъпки не са вълшебна защита от нов срив. Родителството е дълъг и сложен път с много върхове и падения. Но най-важното е да се опитвате да ги преминавате.

По материали от detstrana