Детето хапе и щипе

Малките дечица често се забавляват като хапят. Тази склонност е лесно обяснима за кърмачетата, но когато става дума за 2-3-годишни деца, подобен навик би трябвало да направи впечатление на родителите и те да потърсят помощ от опитни психолози. Да се посъветват как да отучат техния наследник от навика да хапе и да щипе.

В три последователни публикации ще разгледаме на какво се дължи това поведение на детето – кога това е игра и забавление, на което може да се засмеем, и кога трябва да се вземат мерки. А, ако не се справим сами, да се потърси и съвет от психолог.

Защо детето хапе?

Причините за подобна агресия зависят от възрастта. И за всеки период от развитието, мерките са различни и са съобразени с него.

Кърмачетата

Те хапят от момента, когато зъбчетата започнат да пробиват и растат. Защото венците им се възпаляват и сърбят. Тогава детето пъха в устата си и дъвче всякакви предмети. А често, докато го кърмят, притиска с венците си майчината гръд и то силно. Или пък палеца на татко си.

В този период е добре родителите да разполагат с набор от меки гумени или пластмасови играчки за хапане.
Добре е да дават и парче морков или ябълка за гризане като стоят близо до бебето и внимават да не се задави.

Може също да обезболяват венците, като използват подходящи гелове или студени рингове за гризане, по съвет на личния лекар.
Малчуганът ще хапе по-малко, ако всеки ден му се прави масаж на венците с пръсти или с мек силиконов напръстник.

„Хапливата активност“ на детенцето е предизвикана от неосъзнатото му желание да намали сърбежа и от неговото болезнено желание да чеше венците.

Затова разумно е да се изчака, докато зъбите пробият.
Но пък и майката не е длъжна да търпи болките от ухапванията. Затова трябва да покаже на бебето, че мама я боли, като го отдалечи за кратко от гърдата и го погледне строго. И, естествено да му каже, че не бива да прави така.

След като зъбките пробият, малчуганът обикновено постепенно отвиква да хапе.
Ако той се кърми и след като навърши година, е добре да му се обясни, че може да прегръща и целува мама, но не и да ѝ причинява болка.

Ако до този етап не отвикне да хапе, във възрастта между 1,5 - 2 години става все по-сложно да го отучите. Това с пълна сила важи и за щипането. Защото, освен да хапе, детето може силно да щипе и да дращи и себе си, и околните.

Действията на малчугана в този момент вероятно са неадекватен отговор на някаква ситуация.
Добре е родителите да започнат да го наблюдават внимателно, преди да предприемат някакви действия и да потърсят помощ от психолог.

Те трябва да си изяснят и какви са неговите отношения с другите деца – възможно е неговата агресия да е някаква форма на защита.
Склонността да хапе може да е следствие от чести конфликти в семейството и от дефицит на внимание към детето.

Със своето поведение то иска да привлече вниманието на родителите си. А в тези години то се нуждае най-вече от близостта, от любовта и от ласките им. И те в никакъв случай не бива да допускат семейни скандали пред очите му.
Опитът на психолозите показва, че навикът да хапе или да драска по време на игра, когато възвикне спор, се проявява при деца, които растат в конфликтни семейства.

Следва продължение.
Източник: rambler.ru, адаптация Мона Василева