Да поговорим

Да си малко луд, е много близо до това да си невероятен

Техните изключителни идеи, често изпреварили времето си, тласкат света напред

Те са цветни и необикновени.
Снимка: Shutterstock

Светът се движи от лудите.
Лудите са различните, цветните и необикновените. Техните изключителни идеи, често изпреварили времето си, тласкат света напред. Тяхната смелост, независеща от ограничения и предразсъдъци, дава път към нови върхове.
Разумът държи света в ред. Разумът е необходим, за да живеем в правила, разбирателство и спокойствие. Когато човек има знание за нещо, има и спокойствие. Само че разумът не води до нищо изключително и необикновено. Той поддържа вкуса ни към познатото, което малко по малко се превръща в рутина и еднообразие.
„Свестните у нас считат за луди!“, пише Ботев в своето стихотворение „Борба“ през далечната 1871 година. Свестните са знаещите, можещите и безстрашните, които имат дързостта да се опълчат на тогавашния държавен строй и да защитят правото си да живеят свободно в тъмните робски векове. Те обаче са малцина. А правото рядко е на страната на малцинството. Те са луди в очите на народа, който спи онзи непробуден сън, който поддържа една илюзия за живот близо 500 години.
В своя роман „Под игото“ Вазов определя лудите като онези, които ще направят нещо и ще спасят света. Чорбаджи Марко изрича своята благословия над лудите, защото у тях е надеждата за промяна.
Дон Кихот дава пример за преживяване на света по един необикновен начин чрез своята разумна лудост.
В различните епохи, в живота или в художествената литература лудите винаги е щипката сол, цветът на черно-белия фон, неочакваното зад ъгъла – онова, което поддържа тръпката и вкуса към живота.
Да си малко луд, е много близо до това да си невероятен.

Обекти.бгhttps://www.obekti.bg/chovek/da-si-malko-lud-e-mnogo-blizo-do-tova-da-si-neveroyaten