Въпреки законите на комерсиалното общество
Майка прегръща сина си. Снимка: Shutterstock
Всеки родител иска да възпита добре детето си, въпреки натиска отвън и твърде комерсиалното ни общество. Иска хем да изгради качества, хем да го направи устойчиво на конуренцията и борбено.
Разбира се, без да го ощети морално.
Един различен модел подсказва многодетна майка и дава съвет как лесно може да го постигнем.

Майка прегръща сина си след училище. Снимка: Shutterstock
Един ден, докато чаках детето си пред училище, подслушах разговор между дядо и няколко баби за ценностите на младото поколение.
Всеки от тях говореше по свои теми, но стигнаха до общо заключение: децата днес не са това, което бяха. Консуматори, с една дума.
По ирония на съдбата, същата вечер отново срещнах дядото пред училище: той прибираше внука си .
Пред очите ми той отвори плик със снакс, внимателно подаде закуската на детето и... хвърли опаковката в краката му.
Момчето кимна в знак на благодарност, инстинктивно изрита хартията и продължи по пътя си.
Тази сцена ме накара да се замисля: кой е виновен, че днешните деца растат и развиват консуматорски манталитет?
Това е само едни пример. Има хиляди около нас, ако се вгледаме и се замислим.
Някои хора лесно заменят „остарели“ модели телефони с авангардни, без да се съобразяват с въздействието върху околната среда.
Други купуват все нови дрънкулки, чанти и дрехи – просто за забавление.
За трети времето със семейството е време за шопинг и обиколка по моловете.
Понякога – и отново, не го забелязваме – консуматорският модел на поведение се прехварля и върху хората около нас.
Някои може да смятат за напълно нормално да „награждават“ хлапето и да му дават пари за добри оценки или защото си е оправило стаята и е измило чинийте ...
Може ли да прекъснем този грешен модел в зародиш и как.

Родители на излет в планината. Снимка: Shutterstock
Опитайте се сами да не се вманиачавате в материалните неща.
Насочете се към красотата на природата, интересувайте се от изкуство, наслаждавайте се на общуването с близките, радвайте се на малките неща, които нямат материален еквивалент.
Не е добра идея всяко посещение на супермаркета да се превръща в празник и радостта на семейството да е обяд в пицарията. По-добре е да създадете радостни и празнични мигове с посещение на музей или театър, семейна екскурзия или бране на гъби в гората.
Не е редно детето да става свидетел как мама ежедневно разглежда онлайн магазини, дори ако мотивът й да е единствено да спести пари.
Нездравословно е, когато разговорите на майката с приятелите ѝ се ограничават до обсъждане на другите и на изгодни покупки от разпродажби.
Не е добре детето да чува фрази като „парите диктуват всичко“,„само птиците пеят безплатно“ и т.н.
Често в суматохата на ежедневието забравяме да хвалим децата си за тяхната щедрост, великодушие и състрадание, но никога не пропускаме да изразим възторг от отличните им оценки в бележниците, сертификатите, медалите и наградите.
Оказва се, че ние фино внушаваме на децата си, че способността да „успеят в живота“ и да печелят добри пари са основната цел на човешкото съществуване.
Разказвайте им за стойностни и прекрасни човешки качества, четете и обсъждайте с тях книги за герои, размишлявайте върху морала и човешкото достойнство и други „въпроси на съществуването“ – те, между другото, често започват да вълнуват децата много по-рано, отколкото си мислим.
Докато децата растат, говорете с тях за безразличието, цинизъма, вулгарността и, разбира се, консуматорството – трябва да познават врага си.
Понякога си мислим, че добрите родители рядко казват тази дума. Ако обаче не ограничаваме желанията на децата си, те никога няма да се научат да го правят сами.
Когато искаме да изразим любов към детето, да го подкрепим в трудна ситуация, да отпразнуваме постижение или просто да го направим щастливо, се отправяме към магазина.
Пробвайте с топла прегръдка, сърдечен разговор преди лягане, домашен пай с чай ... Те не струват нищо и са много по-ценни – ако, разбира се, детето все още не е забравило стойността на нематериалните неща.
Телевизията е лош възпитател. Дори само заради безкайните реклами.
Често подценяваме влиянието им върху децата и понякога дори се радваме, че бързо запомнят рекламните слогани. А те гледат това ден след ден, развиват напълно изкривени възприятия за реалността.
Ако не искаме детето да смята и да вярва, че любовта може да се купи с шоколад или сладолед, трябва да му показваме различен вид любов – топла, внимателна, понякога строга, но истинска.
Всеки ден и всеки час.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари