Как да успокоим себе си, преди да креснем на детето

Дори най-спокойният и демократичен родител може да изгуби самообладание е да се разкрещи на детето си – от уплаха, например. Детето за минута изчезва в тълпата, откривате го, но сърцето ви ще се пръсне, и докато здраво го стискате в ръце, крещите и му се карате. След това съжалявате и тайно плачете. 
Понякога крещенето става основен възпитателен подход.
Майката пита учтиво, после апелира към съвестта и разума на детето, след това се оплаква от тежката си родителска съдба ... И после какво. Чашата на търпението ѝ прелива и започва да крещи.
Родителските крясъци имат много ниска ефективност: детето се подчинява, но свиква с факта, че е възможно да се държи неприемливо, докато не види как родителят му излиза от кожата си. Освен това то осъзнава, че мама и татко не владеят себе си, нито ситуацията.
И накрая. Тези родители, които често крещят имат и деца, които също крещят. А от крясъците до хвърлянето на камък и до шамарите пътят е къс.

Какво ще стане, ако не крещим

Микаелин Дуклеф, майка и автор на книга за възпитанието на децата и родителството в традиционните култури "Hunting Gathering Parent", дава някои съвети и признава, че самата тя понякога крещи на дъщеря си.
В срещите си с хора от цял сват и в разговорите си с тях, Дуклеф установява, че има родители, които не само никога не крещят, но дори и не повишават тон. Това са обикновени хора, без никакво психологическо образование, често изобщо без образование. Те живеят от лов и земеделие. Така тя решава да събере някои от най-важните си открития в статия за списание Parents.

„Има грешно схващане, че можеш да спреш и да не крещиш, ако си изпуснеш нервите си“ , твърди психоложката Лиза Фелдман Барет и добавя: "Всъщност добрата стратегия е да не се стигне до там."

Снимка: Guliver / Getty

Какви са печелившите стратегии

1. Напомняйте си, че децата не се държат по този начин нарочно

Широко разпространено е схващането, че децата „проверяват границите“, и „се опитват да манипулират родителите си“. За това няма научни доказателства. Няма ядрено-магнитен резонанс, който показва „манипулативна“ активност в мозъка на тригодишното дете, което не се слуша.
Няма изследване по психология, в което осемгодишно момче да признае: „Да, направих го нарочно, за да дразня баща си“.
Историите за манипулация, проверка на границите могат да бъдат определени като фолклор, казва психологът Уенди Могел. Този фолклор обаче не е безобиден, защото подхранва родителския гняв – кой би искал да бъде манипулиран!

В много традиционни общности родителите тълкуват поведението на децата по различен начин: смятат децата под осем или девет години за неразумни и незрели същества, които все още не разбират всичко. Според тях децата действат от добри намерения и ни обичат, но все още не знаят как да се държат правилно.

Опитайте се да промените собствените си очаквания. Не очаквайте добри обноски, очаквайте от тях да не се подчиняват. Очаквайте истерии, капризи, началническо поведение и грубост.
Вярвайте, че ще създадат бъркотия и ще направят всичко нередно. Това е по-вероятно развитие на събитията, а не безспорното подчинение.
Д-р Могел съветва да не го приемате лично и да не се смятате за лош родител. Постепенно, с течение на времето, поведението на детето винаги се подобрява.
Но дори и юношите, които вече разбират почти всичко, често се връщат към пълно неподчинение.

Снимка: Guliver / Getty
Измислете сладък прякор за вашето дете и го използвайте по време на битки, за да си напомните, че е наистина имате  добро хлапе.
Или си представете, че то е дошло на обменни начала по някаква програма от далечна страна – не познава вашата култура, а вие не познавате него. Изучавайте се взаимно. Променете гнева си и го превърнете в любопитство.
Да очаквате лошо поведение не означава да позволявате да правят каквото си искат. Може и трябва да посочвате грешки, да поставяте граници и да говорите за това как трябва да се държат. Но само очакването на най-лошото ще ви предпази от изблици на гняв и крясъци, ако се случи.

2. Откажете да се да спорите с детето

Аргументите (и дори процесът на убеждаване) карат и вас, и детето ви да се чувствате разочаровани. Освен това то се научава да спори, когато възникне проблем.
Децата имитират родителите си и възприемат техния начин на реагиране на света, казва психотерапевтът Ерлангер Търнър.

„Когато човек смята, че гневът е полезна емоция, той е склонен да показва тази емоция по-често“, казва Батя Мескита, професор по психология в Университета в Льовен в Белгия.

Но ако разберете, че гневът е непродуктивен, ще потърсите друг начин да се справите със ситуацията.
Опитайте се да избягвате кавги, заяждане и пазарлъци с детето си, защото наистина няма смисъл.
Ако почувствате, че гневът се надига, спрете, напомнете си: „Няма никакъв смисъл да се ядосвам на детето. А и да се ядосвам, това няма да е от помощ“.

Когато видите, че назрява спор, спокойно обяснете защо сте взели такова решение. Напомнете на детето си за правилата в семейството: всички си лягат в 10. Изключения няма. И не го обсъждай повече.

3. Мобилизирайте цялото си спокойствие и положителни емоции

Отделяйте няколко минути всеки ден, за да практикувате състрадание и любов към детето си.
Погледнете пухкавите му пръсти или сладкото му личице и си напомнете колко много ви обича и колко много се нуждае от вас. Припомнете си времето, когато вашето мъниче се опитвало да ви угоди.
Можете също да водите дневник. Запишете моментите, когато детето ви е помагало, правело ви е щастливи, било е щедро и любящо.

Така, когато започнете да усещате, че в гърдите ви се надига гняв, ще ви бъде по-лесно да промените това чувство в нещо по-продуктивно и положително.
Помислете за някакъв невероятен природен феномен.
Съсредоточете се върху сладкото му носле и изпитайте състрадание към това ирационално създание. Или си припомнете, че в момента ви подлудява, но е било особено мило с брат си този следобед, когато той е имал нужда от помощ.
Този прилив на положителни чувства може да е единственото нещо, от което се нуждаете, за да потиснете желанието да крещите.
Ами ако нищо не проработи и все още искате да крещите?
Е, имате чудесна възможност да научите детето си да се извинява и да се поправи. Седнете и спокойно обсъдете случилото се, обяснете, че сте нервна и, че не издържате повече.

Четири пътя към Дзен родителство

1. Когато детето се обува в продължение на цяла вечност, а вие закъснявате за съвещание, си напомнете: „Гневът само ще влоши ситуацията“.

2. Когато детето хленчи в магазина и моли за нещо, му кажете спокойно: „Няма да се карам с теб“.

3. Когато вика на брат/ сестрата си, му кажете: „Крясъците няма да помогнат“.

4. Когато по време на важна онлайн конференция, детето ви крещи и плаче, си напомнете: „Безсмислено е да се ядосвам на детето си. То все още не знае как да се държи правилно."

Бъдете търпеливи, очаквайте най-лошото и се контролирайте.
И скоро в къщата ви ще има много по-малко крясъци и ще има много повече хора, с които ще успеете да се договорите.

Мона Василева