Какво представлява детската психомоторика

Психомоториката е дисциплина, която може да се провежда както в училище и специални центрове, така и у дома, след като родителите бъдат правилно обучени. И е важна част от социално-образователната област.

Основният й принцип се състои не само от двигателни задачи като такива, а в глобалния подход към цялостното благосъстояние на детето, състоящ се от серия упражнения, които обединяват игровото измерение и взаимодействие. Това прави този метод не клинично-здравна интервенция, а психомоторна, подходяща за всички деца и особено препоръчителна в случаи на малчугани с когнитивни забавяния, дефицит на вниманието, ниско самочувствие.

За кого е подходяща

Психомоторните умения могат да бъдат предложени на всяко дете и често са част от образователната програма на някои детски градини и предучилищни групи. Идеята всъщност е да се насърчи растежа и хармоничното развитие на детето чрез интегриране на различни функции: двигателни, емоционални, интелектуални и социални. С помощта на специално обучен човек, малчуганите изпълняват прости упражнения със или без инструменти/уреди и взаимодействат помежду си, като по този начин подобряват и междуличностните умения.

Засилва самочувствието и увереността

Психомоторният подход засилва процесите на идентификация, социализация и творчество, и така помага на детето да изрази своите емоции, като опознае тялото си и използва движението като инструмент за посредничество с това, което го заобикаля. По този начин то активира и индивидуалните си специфични ресурси, активирайки ги чрез положителни емоционални и релационни преживявания в контекст на превенция, а не на терапия. Това превръща двигателната активност в средство за откриване на собствения потенциал.

В случаите на деца с дефицит в определени функции - внимание, координация, комуникация или специфично обучение, интервенцията трябва да се извърши от специалист, който притежава този вид умения. Той трябва да работи и с останалия екип, с лекар или психолог, за да има максимален ефект за детето.

Терапевтична психомоторика

При по-сложни патологии като аутизъм, умствена изостаналост или невромоторни патологии, невропсихомоторният подход трябва да взаимодейства с други специфични интервенции, свързани с различните житейски контексти на детето, извършвани от други професионални фигури - помощни учители, възпитатели, социални работници и психолози. Целта е да бъде насърчена емоционалността, социализацията, училищната интеграция, самостоятелността в ежедневния живот.

Деси Тодорова по материали от Bambinopoli