Дали съмненията в партньора могат да провалят връзката ви – проверете сами! Трябва само да отговорите честно на въпросите
Ревност
Снимка: Shutterstock
Чудили ли сте се колко ревниви може да бъдете във връзката си? Има хора, на които буквално „не им пука“ какво прави половинката им извън дома, но други, водени от безпокойство, стигат дотам, че нарушават личното пространство на партньора си, само и само да разсеят съмненията си.
Ще се опитаме да разгледаме нюансите на ревността, да я измерим с помощта на тест и да очертаем границите между онова, което се счита за „нормално“ и попадащото в графа „прекомерно и вредно“.

Ревност в двойката.
Снимка: Shutterstock
Обикновено ревността се проявява като съмнение и безпокойство, предизвикано от подозрение или страх от загубата на партньора, заради трети човек. Интересна е етимологията на думата „ревност“. Тя произлиза от латинския термин zelòsus, който от своя страна идва от гръцкото zelotòs, превеждано като „съперник“ .
На практика ревността предизвиква серия от емоционални реакции: загриженост и несигурност, често придружени от гняв към нашия (предполагаем) съперник. В същото време предизвиква сложни и противоречиви емоции към любимия човек, които варират между подновен интерес и привързаност до чувство на враждебност и страх от загуба.
Антропологичните, социологическите и дори психологическите изследвания, показват, че ревността всъщност е вродена. Дори се приема като нещо нормално и човешко в отношенията. Но ако границата бъде прескочена, рискуваме тя да се превърне в прекомерна и да съсипе връзката.
За да го направите, трябва да отговорите на 5 въпроса за самооценка. Те ще ви дадат не конкретни отговори, а по-ясен поглед върху вашето отношение и реакции в ситуации, провокиращи ревност. Искреността е от основно значение: само така ще може да получите вярна картина на ситуацията.
а) Чувствам се спокойно в повечето случаи: имам му/й доверие и вярвам, че и той/тя като мен има нужда от моменти само за себе си.
б) Увличам се в негативни чувства и започвам да подозирам, че той/тя може да ми изневерява или да е привлечен/а от други хора. Случвало се е да моля да ограничи излизането без мен.
а) Организирам нещо с приятели или семейството си или се наслаждавам на личното си пространство. Случвало се е да изпитвам ревност, но после сме си говорили и изяснили.
б) Прекарвам много време в мислене за него/нея и какво прави в този момент. Дори звъня по телефона или изненадващо се появявам на съответното място, където знам, че е в момента.
а) Понякога говорим за неговия/нейния ангажимент, но преди всичко се наслаждаваме на времето си.
б) Задавам изпитателни или хитри въпроси, за да разбера какво точно е правил/а. Често отправям обвинения, че ме е предал/а.
а) Понякога ми е минавало през ума, но при съмнение предпочитам директно да поговрим за това.
б) Да, проверявал/а съм дрехите, портфейла, мобилния телефон, компютъра и дори съм го/я проследявал/а.
а) Случва се от време на време. Но щом партньорът ме успокои, спирам да се притеснявам.
б) Случва се често. Дори и да ме успокоява, съмнението и страхът остават. Плаша се, че може да е привлечен/а от друг/а и да ми изневери.

Ревнив партньор
Снимка: Shutterstock
Ако сте отговорили основно с а), вие и ревността имате адекватна връзка. Ако обаче по-голямата част от отговорите ви са б), тогава звънят тревожни камбанки: вашата ревност може да е прекомерна и токсична.
Първите два въпроса се отнасят до личното пространство на партньора, тоест какво правите, когато той/тя е навън без вас и как преживявате това. Тези, които ревнуват прекомерно, изпитват негативни емоции, като тревожност, гняв, тъга и подозрение. Тези чувства могат да доведат до инвазивно поведение, като например да досаждате на партньора си с телефонни обаждания, да изисквате да ви се отчита постоянно и да го/я изненадвате. Най-крайното поведение е да ограничите социалните контакти на човека до вас, което е пряк път към раздялата.
Когато партньорът ви се върне у дома след излизане без вас, ревнивите не могат да устоят на желанието да го/я разпитат подробно, за да разберат истината (според техните представи), затова залагат на хитри въпроси и уловки.
Контролиращите поведения са типични за прекомерната ревност: претърсване на джобовете, проверка на историята на мобилния телефон или компютъра, шпиониране в социалните мрежи и дори следене на партньора.
Има два вида ревност:
Прекомерната ревност е тази, която не се успокоява лесно, дори при уверения и/или демонстрации: съмнението продължава да се прокрадва и подозренията могат да останат дори пред лицето на доказателства.
Както видяхме, разбирането и измерването на ревността е решаваща стъпка в поддържането на здрава и балансирана връзка. Ревността в ограничени дози може да се счита за функционална за отношенията и дори да доведе до здравословно сближаване и укрепване на връзката. Но когато премине определена граница, тя престава да бъде градивна и се превръща в разрушителна сила. В този сценарий партньорът вече не се разглежда като автономен индивид, а като продължение на себе си - нещо, което ни принадлежи като обект. Тази динамика може сериозно да влоши качеството на връзката, което води до конфликти, дисхармония и дори насилие.
Деси Тодорова по материали от Mind Center
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари