Научете детето да се справя само

В  първата част  на материала  разказахме какво е “заучената безпомощност” и защо някои хора са склонни да се отказват в трудни ситуации, преди дори да са прабвали силите си. Тя може да се превърне в модел на поведение, ако непрекъснато кръжим над детето, ако при най-малка трудност помагаме и вършим всичко вместо него. Така няма как да стане упорито и да преследва целта си. Ще чака на готово.

Къде е границата между необходимата подкрепа и ненужната намеса?
Отговор  дават  експерти заедно с идея как да се справим.

Баща и син редят кула от кубчета. Снимка: Shutterstock

Ето няколко основни правила

1. Ако искате детето да не се страхува от трудностите, първото нещо, което трябва да направите, е да му позволите да прави нещата само, дори и да ви е трудно и да ви отнема допълнително време и нерви.

2. Второто важно правило е да покажете с примера си, че постоянството дава резултат.
Когато детето види един от родителите се опитва да се бори и успява, то се научава да прави същото.
А ако родителят говори и за това колко е важно да не се отказваш, ефектът се засилва.

3. И третото важно правило: хвалете за усилията, а не само за резултата.
Психологът Карол Двек, автор на Mind Flexibility, е изследвала как различните похвали влияят върху мотивацията и постиженията на децата.

Оказало се, че ако хвалим „неправилно“ , ефектът е обратен. Когато хвалим децата за техните „непроменливи“ качества („Ти си толкова умен!“), те започват да се страхуват, че няма да “защитят“ това и , ако се провалят веднъж, са по-склонни да се откажат. Това е така, защото смятат, че успехът им зависи от вродените способности, обяснява психоложката.

Докато, когато хвалим детето за усилията, които полага, има добър резултат. Кажети му: „Ето, опита, потруди се и се получи!“.
С такова насърчаване децата стават по-упорити. Те изпробват нови стратегии и по-лесно преодоляват предизвикателствата.
Похвалата за усилията създава у тях идея за постигане на целта, при която грешките се възприемат като част от учебния процес, а не като знак за „некомпетентност“ или невъзможност да преодолеят препятствието.

Кога да се намесим

Баща помага да дъщеря си. Снимка: Shutterstock

Важно е да се прави разлика между ситуациите, в които детето наистина се нуждае от помощ, и тези, в които възрастен върши цялата работа вместо него.
Това много зависи от личността на детето, но има общи насоки:

Помогнете, ако:

- Задачата е обективно твърде трудна за неговата възраст и ниво на умения.

- Детето е опитвало няколко пъти, но не успявало да разбере само.

- Ако го се тревожи прекомерно или се страхува от провал.

Не се намесвайте, ако:

- Детето просто иска да избегне ненужните усилия.

- То е малко разстроено, но не и отчаяно – малка доза разочарование е полезна за развитието.

- Можете да помогнете с думи или насочващи въпроси, не с действия.

- Най-добрият вариант е първо да наблюдавате и едва тогава да прецените дали има нужда от помощ. Ако видите, че на детето му е трудно, но като цяло задачата е по силите му и продължава да се старае, му дайте време. Можете да кажете „Почти успя, опитай отново“, за да го насърчите.

Да помагаме ли с домашните

Учителите понякога дават сложни задачи, на които и възрастен ще се затрудни да отговори. Има и такива домашни. Но в повечето случаи децата са просто мързеливи, а родителите искат всичко да приключи бързо и помагат, без наистина да има нужда.

Струва си да помогнете, ако:

. Детето не разбира задачата.

- Нуждае се от малко разяснения, за да структурира и запомни материала.

- То е много притеснено от трудността на задачата, но е готово да опита само.

Ако усетите, че е въпрос на мързел, сменете тактиката.
Задавайте въпроси, не давайте готови отговори.
Вместо „Ето как се решава“ , попитайте: „Откъде мислиш, че трябва да започнем?“

Обяснете с примери и не решавайте задачата вместо детето. Или се опитайте заедно да решите подобна задача, но не от домашна работа.

- Правете паузи, ако видите, че детето започва да мисли. Дайте му време. Понякога е по-добре просто да изчакате - то само ще се сети или ще открие пътя.

- Похвалете го за опитите, а не само за верните отговори. "Постара се, браво! Нека разберем къде е била грешката."

- Ако детето е твърде разсеяно, задайте таймер. Например: „Опитай се да го решиш само за 10 минути и тогава ще го обсъдим.“

Децата бързо се отказват, когато нямат опит в преодоляването на трудности. Затова е важно да създаваме ситуации, в които да вижда, че усилията му водят до успех.

Мона Василева