Когато ви се прииска да изхвърлите всички излишни играчки

Безцеремонното отношение обижда, затова вижте каква е тактиката

Снимка: Guliver / iStock

Броят на играчките се увеличава в геометрична прогресия заедно с растежа на детето и по някое време, след като сте ги събирали и складирали и подреждали и отново са били разхвърляни, ви се иска просто да изчезнат. Много родители така и постъпват, но редно ли е да се избавите от тях толкова безцеремонно?

Всеки от нас има неща, които, без да се замисли, може да нарече „свои“ – заниманията, чувствата, размишленията, времето, предпочитанията, очакванията и мечтите са наши неща. Всичко, което попада в категорията „мое“, съставя личните граници на всеки човек без значение дали е голям или още е мъничък.

Ако някой посяга на нашата собственост, ако се отнася безцеремонно или пренебрежително към нещата, които са важни за нас, реагираме много остро. Само си представете как някой извади вещите от чантата ви, премести нещата ви в кухнята, отнеме ви идеята за работа или мъжа… Неприятно е меко казано. Точно такива чувства изпитва детето, когато родителите му без негово съгласие или без да знае изхвърлят или раздадат неговите играчки.

Прието е да се мисли, че малките имат „детски“, демек – незначителни проблеми. И че ги преживяват не така, както ние, големите, че нашата мъка е много по-сериозна. Много майки и бащи смятат, че детето капризничи просто така, но то се разстройва наистина – психиката по отношение на личните граници и преживявания е устроена еднакво у всички.

Да, децата още не знаят много неща и им е трудно да се контролират, но емоциите не зависят от възрастта. А в този свят именно емоциите са наш ориентир.

И така, решили сте да правите генерално почистване и да се освободите от излишните неща, това е необходимо, иначе няма да остане никакво място вкъщи. Как да действате, за да не нараните чувствата на детето? Изхождайте от това, че играчките не са просто и само негова собственост, а част от неговия свят.

Изводът е ясен: трябва да се съобразявате с неговите интереси и чувства. Недопустимо е да изхвърляте негови вещи без негово съгласие, независимо дали го правите тайно или открито.

Резултатите и последствията за възпитанието на децата винаги се делят на две категории: непосредствени и отложени. Затова научете детето не само да събира своите вещи и да ги държи в ред, но и да уважава чувствата на близките си.

За начало е необходимо да сортирате играчките на няколко групи:

- Любими 

- Тези, с които детето играе рядко

- Тези, с които въобще не играе

- Тези, които сега не са му интересни, но в бъдеще могат да го заинтригуват или да развият полезни навици

Добре работи следната тактика: приберете всичко и почакайте, докато детето ви помоли да му дадете нещо конкретно.

Снимка: Guliver / iStock

На въпросите му кажете без излишни коментари: „Вещите вкъщи станаха прекалено много и се наложи да разчистя, докато те нямаше. Сложих играчките ти в най-горния рафт на шкафа, но не се притеснявай, винаги ще ти давам това, което ти потрябва“.

Така ще определите кои играчки събуждат неговия интерес в даден момент и после може, ако детето скучае и не знае с какво да се занимава, да му предложите няколко да си избере и да обърнете внимание с кое предметче си играе по-дълго и с по-голямо удоволствие.

После може са го попитате кои играчки не обича изобщо. Естествено е да се предположи, че първата група играчки, от които можете да се избавите, това са тези играчки, от които детето се страхува. Втората съдържа тези, с които то си играе рядко. Но за всеки конкретен „претендент за изхвърляне“ е важно да получите неговото съгласие.

Децата, по-малки от 3 години, трудно могат да обяснят кои играчки обичат повече и кои по-малко, затова ги наблюдавайте по-често, за да видите реакциите им – от кои играчки се отказват и кои не им се иска да пуснат.

Силата на намека

За да разберете отношението на детето към самата идея за избавяне от някои играчки, може да съчините заедно приказка. За момченцето или момиченцето, което имало гора от играчки, като главния герой/героиня са на неговата възраст. Този герой имал любими и не толкова любими играчки и тук може да помолите детето за помощ да ги посочи.

После добавете, че родителите на този приказен герой просто не знаят какво да правят, защото не е останало никакво място за нови играчки и се налага да приберат всичко ненужно. Може да попитате детето какви играчки то би дало, ако беше на мястото на героя (героинята).

Ако хлапето се затруднява да отговори, предложете свой вариант и попитайте какво мисли. По време на играта говорете не за него, а за измисленото дете, и когато стане ясно кои играчки то е готово да даде на други деца или да бъдат прибрани, попитайте иска ли да ви помогне да ги съберете в кашон или предпочита вие да го направите.

Може то да иска да се сбогува с играчките, преди да ги отнесете и така със сигурност ще му помогнете по-лесно да преживее раздялата. Накрая може да попитате как се е чувствало и какво си е мислело, докато сте разигравали приказката и ще узнаете дали може и то да постъпи така.

Може да разкажете на детето, че има много други деца, които имат малко играчки и да му предложите да раздели своите с тях, като е добре да добавите, че неговата нелюбима играчка може да стане най-любимата на друго дете. Но не насилвайте нещата.

Децата между 2 и 5 години са много чувствителни и могат доста да се разстроят, че друго дете ще получи техните играчки, затова не настоявайте в никакъв случай, ако то се съпротивлява на идеята. 2-3-годишните се учат да правят избор, у тях се формира осъзнаване на правото над личните вещи, персоналното мнение и собствените граници.

Колко е важна утехата

Случва се любимите играчки да се счупят и тогава детето се разстройва не на шега, затова отчитайте чувствата му и успокоявайте. Първо опитайте да я поправите, но ако от нея нищо не става, трябва да обясните как стоят нещата реално и бъдете готови, че то може да се разплаче и да преживява бурно загубата – нормално е, и на големите ни се случват такива неща.

Рано или късно детето ще се сблъска с момент, в който е безпомощно и няма как да промени каквото и да било. Затова се притечете на помощ, като му дадете да разбере, че сте наясно с неговите чувства и разбирате защо плаче и се сърди.

Дайте му време да преживее загубата, попитайте го какво можете да направите, за да го утешите – така ще го научите да се грижи за себе си и да търси начини да се успокои самостоятелно или с помощта на близките си.

Безопасността преди всичко

Снимка: Guliver / iStock​

Ако играчката е счупена и е станала опасна за детето – стърчат остри детайли или се е пръснала на малки парченца, трябва да действате решително. Със спокоен тон и уверено кажете, че това е опасно и ще го приберете. Подгответе се детето да се сърди и да нервничи, но вие сте родител и вие знаете най-добре какво е опасно за детето и какво не.

Това е ваша отговорност и на реплики от рода на „Ти си лоша“, реагирайте  спокойно, но категорично: „Ти сега се сърдиш на мен и ми е много мъчно, че трябва да прибера тази счупена играчка, но тя е опасна и няма друг начин“.

Мразите тази играчка!

Има някои играчки, които родителите въобще не приемат, защото са например грозни, гръмогласни или огромни. В тези случаи може да се споразумеете с детето да си играе с нея само в определено време и за определено време. Като вариант помислете как да я ползвате за нещо друго, но най-добре е да се разберете с хората, които идват на гости какво да подаряват на детето и какво – не.

Коментари
Последни видеа