Прекалено храброто хлапе, което изправя косата ми от ужас

Няколко идеи, за да го научим да преценява рисковете и последствията

16 Март 2019 г.
Прекалено храброто хлапе, което изправя косата ми от ужас

Снимка: Guliver / iStock

Вадя от хладилника мляко за закуската, а то нарочно си пъха 2-годишните пръстчета в процепа между вратата и самия хладилник. Изтръпвам – ако не го бях видяла? Казвам: „Не така“ и се отправям към печката, но то ме изпреварва и отваря фурната, загрята на 200 градуса, защото пека кейк.

Отмествам го бързо настрани, за да не се опари от горещината и то, ядосано от моята безцеремонност, започва да отваря чекмеджетата на съседния шкаф. Издърпва ги със замах, докрай. Пак изтръпвам, защото веднъж така едно чекмедже му падна на крака и от това му се нарани нокътя.

Затварям всички шкафове, но няма начин да ги фиксирам да не се отварят, защото то вече разлепи, изчопли и развинти три пъти кукичките, които ги заключват. Вади победоносно точилката и се отправя към другата стая. Сърцето ми е свито, защото оттук не мога да виждам какво прави то там. Точилката е тежка, а екранът на телевизора – крехък.

Вземам му точилката и му давам черпака – пластмасов, объл, няма как да се нарани или да направи някоя беля. Само така си мисля… Докато вадя кейка от фурната и топля млякото на водна баня, чувам квичене – кучето е в немилост, погнато от 2-годишното с черпак. „Не прави така, ей сега ще закусваме!“

Като чува, се качва на дивана и започва да скача с всичка сила. Така преди 2 седмици си разби носа – залитна от дивана и се тресна на ръба на холната масичка. Лепиха го, остана белег. „Недей така“…

Смело или палаво

Децата не могат да живеят без приключения и си врат носа навсякъде, защото опознават света, а учените отдавна са доказали, че опознавателната активност има решаващо значение за развитието на човешкия мозък.

Моето 2-годишно е вече гений, защото е опознало околния свят в детайли, но не спира да търси още нещо ново за откриване – любознателността му учестява пулса ми прекомерно, но освен „Недей да лазиш нам, не скачай тук“ много-много няма какво да направя. Границата между смело и палаво поставя определениято "безразсъдно", но думите се размиват и са без особено значение, когато става дума за реален риск от нараняване. 

Пренаредихме вкъщи всичко така, че да е максимално безопасно, но все има някой опасен шкаф, залепен нос, счупен телевизор, нокът. А от другата страна на входната врата дебнат милиарди нови светове за изследване…

Колкото и да е важно за развитието на всяко дете да експериментира, докато търси приключения, колкото и да е важно да не му се казва на всяка крачка „Не“, се налага да преосмислите и своето, и неговото поведение, за да го опазите от самото него.

Свободата на действие понякога е вредна за вашето здраве

Пред нас има алпинеумче, в което се крият котки и моето 2-годишно се катери по камъните, достига до съседното дърво, от него се прекачва на пързалката, за да стигне до една дупка, в която уличната котка гледа бебетата си, но на мен ми се вие свят, докато за осми път го свалям от дървото. За да открия по трудния начин, че свободата на действие вреди на нашето здраве – неговото и моето.

Все пак, не може да му забранявам всичко, то трябва да се чувства независимо, самостоятелно и като падне няколко пъти и се удари, ще се научи да се пази. Нищо подобно! Непрекъснато пада и се удря, но не спира да безчинства и вътре, и навън.

Сигурното е, че отчита реакциите ми – когато се тревожа, то знае, че прави нещо забранено, когато викна, се усмирява, обаче, и без да ми го казва психолог, съм наясно - трябва време, за да престане да изучава света по този вандалски начин. Може би след 2-3 години… Разбитите носове и колене са обичайни за всеки, който изследва и себе си, и майка си, и света – колко са издържливи.

Но така е по-добре, отколкото да му насаждам страх – по-добре да помагам да преодолява проблемите. Защото, както обясняват онези, които разбират от тези неща, когато сме храбри и смели, мислим по-глобално, по- на едро, а това се отразява добре на развитието на съзнанието.

Даже най-безстрашните любители на рисковете имат нужда да чувстват, че родителите им ще ги пазят и защитават. Обаче, как да постъпваме, ако ни се качат на главата във всеки един смисъл на думата, и започнат да скачат оттам?

Когато моето 2-годишно премине мярката, се сещам как баща ми решаваше драмите с моите буйства – много просто: докато майка ми се караше без самата тя да таи особена надежда, че ще я послушам, той млъкваше, обръщаше ми гръб и излизаше от стаята. Чувах това мълчание безотказно!

Децата живеят тук и сега

Снимка: Guliver / iStock

Малките не се замислят какво ще стане в близко бъдеще, не правят логични връзки, докато не добият поне малък опит, а това се случва при тях най-вече чрез проба и грешка. Особено, когато са прекалено своенравни. Което пък е въпрос на характер. При всички случаи ми хрумват няколко неща в помощ:

- Когато почувствате, че детето ви отива твърде далеч, намесете се категорично така, че да го предпазите. Хванете го, гушнете и кажете със сериозен тон това, което искате да му внушите. 

- Ако е в състояние да ви изслуша и разбере, обяснете колко е опасно и безсмислено това, което прави.

- Ако не желае да ви изслуша, просто кажете: „Ще говоря с теб, когато започнеш да се държиш прилично, иначе – не.“ И наистина млъкнете и се оттеглете нанякъде. Опитът ми показва, че след 5 минути то, независимо дали е на 2, или на 4 години, ще дойде ни лук яло, ни лук мирисало и ще крои нов номер.

- Ако е в състояние да осмисля какво му казвате и да разсъждава логично, обяснете му какво би могло да стане, когато се качи на най-високия клон на дървото, а е самичко и няма кой да го свали, или се хлъзне и падне от такава височина. Убедете се, че е разбрало какво му говорите, но, много е важно да обясните така, че да не го плашите - това, че може да счупи главата, да тече кръв и да ходите в болница е наистина страшно, и вредно да го чува. Винаги му оставяйте "вратичка" за измъкване, за да не нараните самочувствието му, но и не му разрешавайте да своеволничи до безкрай.

Когато детето ви е вече на възраст да мисли осъзнато, обсъждайте опасните ситуации винаги, когато видите, че могат да възникват, карайте го да си дава сметка за рисковете и нещо много важно: винаги го поощрявайте, когато видите, че е било внимателно.

Марина Атанасова

Здраве

Детето си удря главата в твърди повърхности. Защо?

Здраве

Защо детето не слуша - добро обяснение от клиничен психолог

Да поговорим

Един трик, който накара малкия ми син да започне да слуша

Да поговорим

Детето е своенравно? Провървяло ви е!

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Най нови

Забавните приключения на любимите герои ще зарадват най-малките.

Снимка: Cartoonito

Родителите трябва да се научат да изслушват децата.

Снимка: Shutterstock

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Певицата Шер. Снимка: Getty

 

Новини

Шер поднови връзката си с младия Александър Едуардс

Влюбените бяха засечени да вечерят в ресторант Funke в Бевърли Хилс

Майка изпраща детето си на училище. Снимка: Getty

Образование

Защо плачем, когато изпращаме детето на училище

Майка написа искрен пост и сподели нещо близко и разбираемо за много родители

Отворена книга, есенно листо и ябълка. Снимка: Getty

Заедно

Ако ви трябвам

Има начини детето да научи правилно цветовете.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

На каква възраст децата научат цветовете

И по какъв начин може да им помогнете да направят това по-лесно

В даден момент на вратата на детската стая е възможно да се появи табелка "Не влизай".

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

3 причини защо децата е полезно да имат тайни от родителите

И как да ги предразположите да ви се доверят

Таткото може да бъде включен в грижите за бебето.

Снимка: Shutterstock

Здраве

Как да накарате таткото да се почувства специален

След като бебето се появи, той лесно може да остане в сянка