10 базови принципа на школата Монтесори

Методите на възпитание и отглеждане на децата на Мария Монтесори са едни от най-популярните и дискутирани днес. Макар създадени през миналия век, принципите на италианската възпитателка остават актуални и имат много последователи.

Ето 10 от тях, които са лесно приложими, подбрани от deti.mail.ru.

1. Детето е най-важно
Монтесори е била убедена, че родителите няма как да сбъркат, ако се ръководят от потребностите на детето. Защото то най-добре знае какво му е нужно в момента, днес и сега.
То може с часове да си играе и да прелива вода от кофичка в кофичка и няма как да го отклоните и да го заставите да нарисува слънце или да надява рингове на пирамидата.
И не бива да му се месите, съветва Монтесори.

2. Педагогът насочва, не се намесва

Детето е главен герой и движеща сила в процеса на обучение. Възрастният винаги трябва да е до него, но да действа деликатно, за да не пречупи естествения му интерес да открива и създава.

Самата Монтесори се сблъсква не веднъж с обучението на персонала. Ето какво пише тя в дневниците си: „ Моят опит при подготовка на възпитателите в училище ми показа колко изостанали във времето са старите методи в сравнение с новите.

Дори и интелигентната възпитателка, която е усвоила основните принципи на обучение, с огромен труд ги прилага в процеса на работа. Тя не може да осъзнае, че ролята ѝ само привидно е пасивна, подобно работата на астроном, който стои неподвижно и следи телескопа, а в това време в пространството планетите се въртят."

3. Обстановката около детето се променя заедно с интересите му

Средата трябва да удовлетворява потребностите на всяко дете, което се обучава, и да е пластична. Да се променя под неговата диктовка. А педагогът трябва да се съобразява, да наблюдава, да променя и поднася материала в зависимост от конкретните нужди на момента на всяко дете.

4. Една група да събира различни възрасти

Детето много учи, като наблюдава своите връстници. Когато в групата има хлапета на различна възраст, също тече обмяна на опит. И то много интензивна.
За детето е важно да види какво се случва и какво самото то в бъдеще ще умее. Така добива желание да пробва и му се иска да учи.

Снимка: Guliver / iStock

Преди тази така наречена „зона за близко бъдещо развитие“ се осигуряваше в семейството, което отглеждаше повече деца на различна възраст. В нашата съвременност това няма как да се случи - най-често детето расте само. Затова работа в група, в която се събират деца на различна възраст, е от полза за развитието им.

5. Свободно е да се занимава с това, което иска

Детето само си избира занимание. Това често поражда конфликт с останалите в групата, които имат интерес към същата играчка.
Прости правила ще възстановят реда – например, който пръв е взел играчката, той пръв ще поиграе с нея.
Възпитателят може да предложи и съвместна игра, но детето е в правото си да откаже и никой не бива да смята, че то е егоист. Оттук идва и следващият принцип.

6.  Дали да играе само или в група, решава то

Хлапето се учи да отстоява собственото си пространство и да уважава чуждото само при взаимодействие с останалите. И, ако детето по-късно от връстниците си е дошло в групата и не успява „да подели“ играчките с останалите, след 5-6 месеца се научава и свиква. Започва да се отнася по-спокойно, ако друг му пипа играчките.
От друга страна, ако то действително иска да си играе в група, заедно с останалите, ще намери начин да се договори и да постигне компромис.

7. Занимава се с нещо толкова време, колкото реши

В класовете на Монтесори никой не припира и не кара детето да бърза. Не дърпа играчката от ръцете на детето, защо вече си е играло „достатъчно“ с нея. За това следят не само педагозите, но и самите деца.

В същото време, ако хлапето е взело кубчетата, но след 2 минути губи интерес и не иска повече да ги реди, а хваща съдовете, за да „почне да готви“ , никой не го тласка обратно към кубчетата, нито го насърчава с думите: „Хайде довърши си започнатото редене, виж, каква хубава картинка ти се получава!“

8. В групата има правила, които спазват дори възрастните

Например – всички играчки и материали си имат определени места. След като детето си поиграе, знае, че трябва да ги върне точно там, където са били подредени. С течение на времето, това става автоматично и се превръща в навик, без да се налага да повтаряте.
Има и още нещо важно. По време на заниманията всички се стараят да е тихо и приятно – не се говори високо, не се вика. Това правило спазват дори педагозите.

9. Детето може само да оцени своята работа
Монтесори винаги е избирала такива материали, с които децата да могат да боравят самостоятелно. И да не им е нужен възрастен човек, който да им казва дали правилно изпълняват задачата или не. Например, когато пъхат цилиндър в по-малък, сами ще усетят, ако сбъркат, защото той няма как да попадне в дупката и ще се коригират.

10. Никой не налага своята помощ, само предлага

Самостоятелността се насърчава и поддържа – никой не бърза, не пресира детето и не предлага помощ, ако тя не е поискана. Но то винаги може да се обърне за помощ от педагога.

Адаптация Мона Василева