Не съм амбициозна майка

Да помпаме ли детето със собствени планове за бъдещето му

Снимка: Guliver / iStock

Има свръхамбициозни майки. По моите критерии. Наблюдавам ги и ги слушам, за да преценя дали аз съм с ниски амбиции за детето или пък те с прекалено високи. Защото, като всеки родител, искам да му помогна да расте и да се развива, не да го помпам с моите планове за неговото бъдеще.

На 4 години част от децата от групата на Боби тръгнаха на алианс, за да учат чужд език, други ги записаха на спорт, балет, музика... След 17.00 часа родители им ги водеха на всички тези занимания.

И веднага казвам - всяко дете е различно. Пораства с различно темпо и на различен етап е готово да поеме допълнителни задачи. 
Представете си, че имате цвете, което искате да порасне и да разцъфне. Ще стане ли по-бързо, ако всяка сутрин го дърпате за връхчето?
Аз реших, че не.
И оставих Боби да почива от шумните занимания и емоции в детската градина.


С градския транспорт се прибираме за около 1 час - с други думи в 18.00 часа, а понякога и по-късно стигаме до къщи. И цялото останало време му е нужно, за да „превключи“ на друга вълна – да отиде спокойно до тоалетна, да поговорим как е минал денят му, да пие вода, да хапне плодове - все неща, които в детската градина по една или друга причина не прави.
След това му остава около час за игра или занимания по негов избор – да четем, да редим шах или „Не се сърди човече“. Вечеря, къпане и сън.

Обучение или игра

Във времето за игра вероятно е по-разумно да се занимаваме с обучителни игри. Има дни, когато Боби гори от ентусиазъм и избира именно тях. Такива дни обаче са изключителна рядкост, признавам.
Най-често той стои пред количките и ситните анимационни герои, които е подредил „по приказки“, и си играе сам. Нещо им говори, мести, разиграва ситуации по собствен сценарий.
Един-два пъти пробвах да го пренасоча към други занимания и не успях.

Вероятно амбициозните майки успяват. Чувам ги как се разпореждат на излизане от детската градина: „Не зяпай“, „Бързай“, „Ще закъснеем за урок“ - сигурно с този „възпитателен камшик“ успяват да вкарат хлапето в стегната учебна програма.


Когато Боби беше на 4-5 години, нашите приоритети така и не включиха частни уроци по английски и занимания със спорт. Той посещаваше „часове по интереси“ в детската градина.

С татко му преценихме, че му трябва време, за да остане със себе си и най-вече с любимите си играчки, с които сутрин трябваше да се раздели. Това за него беше болка, а в детската градина категорично забраняваха да се носят дори най-малките колички, костенурки Нинджа, лего човечета. Така, според педагозите, се избягвали раздори между децата. Не съм спорила с тях.

Наблюдавах Боби. Щом се върнехме вкъщи, той бързаше да потъне в страната на своите приказни герои. И времето до вечерното лягане не му стигаше, за да играе с тях. Опитваше се дори да пропусне вечерята, само и само да довърши „нещото“.


Чела съм и помня много примери на майки, създали гении. Майката на Айседора Дънкан всяка вечер ѝ свирела Бетовен, Моцарт, Щуберт и рецитирала стихове.
Тя, както вероятно знаете, не става нито музикант, нито поетеса, а е велика балерина.

Таткото на Паганини, за чиято строгост, амбиции и наказания се разказват легенди, не е в основата на успеха му, а любовта на детето към музиката. В своята автобиография Паганини потвърждава, че на 7 години, когато за първи път чува орган, остава като омагьосан.
И тази любов е за цял живот. Така че той става велик музикант, не заради принудата, а въпреки нея.


Връщам се оттам откъдето тръгнах.

Децата са различни, а аз въобще не съм убедена, че постъпвам правилно.
Но уроците идват от Боби към мен.

1. Той искаше време за себе си, за своите занимания и аз му го отпуснах. (С пълното съзнание, че в училище ще е на въртележка седни - седни - трябва.)

 2. Заедно обсъждахме „победите му“ във виртуалния и в реалния свят.

3. Говорихме за неуспеха, провалите и загубите.

4. Научихме се заедно да уважаваме неприкосновения час, когато той играе сам. Както и научихме взаимно да се спасяваме с „поискай помощ и съвет“ .

5. Имаше и задължения (неприятни по негова преценка, категорично отстоявани по моя)

Моите амбиции са високи. Вероятно точно толкова, колкото и на амбициозните майки. Ще ги постигна по „домашна“ рецепта. А тя предписва много любов и уважение към малкия човек.

Цветето на успех може и да израсне върху паветата на принудата. Не заради нея, а въпреки нея. Защото то самото е силно.

Мона Василева

Коментари
Последни видеа