5 глупави неща, които всички майки правят

Ако четете форумите, няма как да не забележите колко много майки предпочитат да останат насаме с детето – да го разхождат в мола или в парка, да пазаруват. И, когато са сами с него, те се чувстват по-спокойни. Уверени са, че таткото не умее да върши едно или друго, не го храни с това, което е полезно, не го е облякъл както трябва и то се е простудило ...
А в нашето семейство е точно обратното – без таткото животът на моето дете би бил пълен кошмар.

Сетих се за 5 неща, които майчиното сърце жадува да свърши, а хладнокръвният ум на таткото възпира. Така неразумните действия остава неосъществени.

Да изхарчим всички пари за детето

Когато забременях, рекламите, приятелките и форумите ме заляха с информация и съветваха, че „скъпото е по-хубаво“. Защо да пестя за сметка на детето си. 
Следвайки зова на сърцето си ( и заплатата на съпруга) гледах бодитита от по 50-100 лева, италианско креватче за 1000 , френска количка за 800 ... 
Останах силно изненадана, че съпругът ми не прие с възторг моите идеи.

Аз не купих тези красоти, а таткото най-критично изучаваше отзивите за всяка от тях.
Той установи, че от бодитата трудно се вадят петна, защото материята им е по-особена, че разстоянието между пръчките на решетката на креватчето не е добре изчислено – крие риск ръчичките на бебето да се заклещят, а шасито на количката въобще не влиза в нашия асансьор ... 
Така взехме втора употреба неща, които бяха с превъзходно качество и добри отзиви.

Нека хапне още малко!

„Малко спи – съвсем без сили е останало, горкото! А колко е отслабнало само за 3 дни!“ Гледайки бебето си в родилния дом, бях уверена, че всеки момент то ще припадне от глад. Информацията за коластрата и хранителната ѝ стойност, за нормалната загуба на тегло при бебето след раждане и за режима на хранене на новороденото и всички знания, които имах, като че ли се изпариха от главата ми. 
Добре че мъжът ми категорично бе против адаптираното мляко.
„Ще имаш кърма, ще дойде. Всичко ще си дойди по местата. Нали го прочетохме заедно“. 
Кърмата ми дойде и бебето наддаде над 1 килограм още през първия месец.

Когато дойде време за захранването, възникна нов проблем.
„Дала съм 2 бурканчета пюре за деня, а детето – плаче. Сигурно не му стига и е гладно!“ , мърморех аз всеки ден, а мъжът ме не отстъпваше. "Нормата е 166 г., във всяко бурканче има по 80 грама пюре, бебето е жизнено. Ще чакаме, ще започне и да наддава.“
Оказа се прав. Момченцето ни наддаде тегло, стигна нормата за възрастта си и дори беше малко отгоре.

Да го облечем топличко

Докато се подготвяхме за бъдещото бебе и четяхме литература и двамата със съпруга ми бяхме единодушни, че ще закаляваме детето. Като начало, че няма да го навличаме, да му обуваме терлички, чорапки и редовно ще проветряваме стаята.
В родилния дом обаче детето беше в бархетен гащеризон, одеяло и 2 слоя пелени. 
И тогава реших: „Значи така трябва!“ и настоявах в топлия и слънчев ден за изписването от родилния дом, моят мъж да донесе плюшено костюмче и шапчица. 
„За красота“ бебето беше загърнато в дебело одеяло, защото навън подухваше и беше препасано с две лъскави атлазени ленти.
На път за къщи попаднахме в задръстване, слънцето печеше нетърпимо, и вместо с щастливо и спокойно бебе, се прибрахме в къщи с врещящ полусварен пашкул. 
От този момент съпругът ми старателно парира всеки мой опит да облека „топличко“ бебето. И аз внимавам. 
Имам само един пропуск. Естествено съпругът ми не беше в къщи.
Беше топъл, есен ден и аз сложих на сина ни новия зимен ескимос. Вместо 2 часа, той спа 20 минути и спретна такъв „концерт“, че едва успях да го прибера вкъщи. Там го разсъблякох и той се успокои.
Явно се беше затоплил прекомерно (нещо необичайно за него) и побърза да ми го „съобщи“.
Така разбрах, че не само съпругът ми, но и синът е против мен.

Да накапем, да напръскаме, да намажем

Както много млади майки, и аз страдам от повишена тревожност. Затова, щом на сина ми се появи пъпка, веднага наплесквам цялото му тяло с някакъв крем. Същото става и, когато качи температура. А, когато при едно от боледуванията, педиатърът каза да сваляме температурата само, ако стигне 39 градуса, щях да получа инфаркт. 
Да не говоря за хремата. Все настоявах поне вечер преди сън да слагам съдосвиващи капки.
Мъжът ми обаче зорко бди да не почна да „лекувам“ детето. 
И единствено благодарение на него, пъпките на детето минават от самосебе си и то на другия ден, хремата лекуваме само с промивки с физиологичен разтвор, а при температура 37,5 градуса не изпадаме в паника.

Да стимулирам развитието 

Нашият син по принцип леко изпреварва нормите за развитие. По-рано започна да се обръща, да пълзи, да се изправя, хванат за опора. След това забави обороти. На 1 година и 1 месеца още не ходеше самостоятелно. 
Хладнокръвният ми съпруг продължаваше да си играе с него на гоненица, макар и на 4 крака.
Аз непрекъснато ровех из сайтовете, четях форуми, слушах съседките и предлагах: „Дали, ако не започнем в масажи, това няма да укрепи и да развие мускулите му!“ 
За мое успокоение на година и 2 месеца синът ни проходи, без всякакви масажи. Стана изведнъж – на детската площадка.
Тогава пък майчиното ми сърце отново се изпълни с тревога – детето не умееше да общува с връстниците си. На площадката той се вкопчваше в крака ми  и криеше лице в мен, щом някое детето го доближи.
„Хайде да поканим всички познати, които имат малки деца. Да организираме детски празник, за да може да се отпусне и да започне да общува!“
Съпругът ми слушаше моите безумни предложения. Така и не организирахме тържество.
Но се случи чудо - след няколко седмици на площадката синът ни прегръщаше децата наред и „приватизираше“ чуждите играчки.

Сърцето ми обаче пак тупка неспокойно. Иванчо, синът на съседите, може да натиска клаксона на камиончето си, а моят син – още не!

Какво ли бих правила без своя съпруг?

Източник: detstrana.ru, адаптация Мона Василева