Поведението на всяко дете е причинено от родителска грешка

Няма по-вярно и точно определение от това, което сравнява децата с бели платна, върху които родителите – точно като художници, могат да рисуват. Невинаги обаче крайната картина е такава, каквато очакваме. И в голяма част от случаите причината е не в децата, а в родителите. Родителските грешки са онова, което причинява и води до определено поведение на малчуганите. Ето кои са най-популярните и как може да ги предотвратите.

Детето се учи да не се доверява, защото вече е виждало подобна ситуация.

Снимка: Shutterstock

Недоверие

Ако детето е подозрително, то е защото се е научило да се страхува от другите. Това недоверие не е по рождение, а в резултат на твърде строги лекции от страна на родителите, заплахи и последващи наказания. Трудно е да се коригира подобно отношение към малчугана, но ако има достатъчно желание, не е невъзможно.

Гняв

Децата с избухлив характер определено не се раждат такива. Те просто не успяват да овладеят гнева си, затова започват да крещят и ритат. В повечето случаи правят това, защото молбите им не са изпълнени. И по този начин се опитват да привлекат вниманието, да опитат да получат своето или поне да постигнат някакъв компромис. Причините за подобно поведение могат да бъдат две: или родителите не прекарват достатъчно време с детето и то се чувства самотно и отритнато, или присъстват, но само физически, което отново води до същия самотен резултат. Затова е важно преди да опитват да овладеят гнева на детето, да се замислят дали му отделят нужното време и внимание.

Срамежливост и нерешителност

Има деца, които са срамежливи още от невръстна възраст, но в много случаи срамежливостта е придобита и е следствие от грешното поведение на родителите. Децата стават нерешителни и срамежливи, когато родителите прекаляват с грижите за тях и не им дават достатъчно свобода. По този начин те им пречат и да се развиват, рушат тяхното самочувствие и ги оставят дезориентирани и готови вечно на отстъпки.

Ревност

Детето обикновено ревнува в отговор на конкретна семейна ситуация. То става такова, защото родителите му прекалено често го сравняват с други деца, почти винаги признавайки неговата „малоценност“ и липса на качества.

Несигурност

Това се получава, когато не детето, а родителите диктуват всяка негова крачка, желание или избор. Те решават какво то обича да яде, какъв цвят дрехи харесва, какво иска да учи, когато порасне и т.н. Ако то продължи да расте по този начин, ще се окаже, че и като възрастен няма свое мнение. Изправено пред важен избор, такова дете ще бъде отчаяно, объркано и ужасно несигурно. То няма да познава своите собствени вкусове, а ще притежава тези на родителите си. И вечно ще чака някой друг да реши вместо него.

Агресия

Когато детето е агресивно, в основата на поведението му могат да бъдат открити различни причини, но най-често е само една. Неговото държане е резултат или имитация на поведението, което има един или повече членове от семейството. Ако в този дом насилието е вид нормалност, то е напълно логично и детето да приеме това за правилно.

Неспособност да се защити

Родителите често се карат на детето и то публично. И то се чувства смутено и унизено. Така губи всички свои защитни умения. Това много трудно се изкоренява в бъдеще, така че мислете преди да говорите.

За липсата на уважение – към връстници и възрастни, виновни са родителите.

Снимка: Shutterstock

Неуважение

Чрез уважението децата се научават да бъдат уважавани. Няма как да го получат, ако самите те не го правят. Това е затворен кръг, който трябва да проумеят още от съвсем малки. За да го разберат обаче, имат нужда от помощ от родителите. Не я ли получат, не очаквайте да схванат защо това е важно. И тук не става дума за уважение само към хора извън семейството. Ако родителите не демонстрират уважение към детето и подценяват неговите желания и думи, то няма как да разбере какво е това.

Склонност към лъжа

Когато родителите са прекалено строги и се карат постоянно на детето, то просто започва да лъже, за да не бъде подложено отново на това словесно насилие. Понякога критиката не помага, а само пречи.

Кражба на играчки

Психолозите казват, че когато едно дете краде играчките на други деца, то го прави без да осъзнава действието като такова, а защото никога не е получавало възможност само да избере любима играчка. В неговия дом родителите са били тези, които диктуват правилата и избират.

Деси Тодорова по материали от Curioctopus