Как да превърнем виковете в усмивка

Когато малките все още не умеят да се справят със стреса, гнева, обидата и съмненията

10 март 2019 г.

Снимка: Guliver / iStock

Децата не умеят да се справят със стреса, гнева и обидата, с яростта и съмненията си. А родителите дори не им показват как да разпознават тези чувства, още по-малко ги учат как да ги приемат или побеждават, пише letidor.ru. 
Юлия Ахонина,  майка на 2 деца – Ева на 3,5 месеца и Кирюша – на 3 години разказва в Instagram за своите вълнения като родител и дава ценни съвети.

Когато детето плаче, най-често се опитваме да го разсеем, не да го успокоим. Предлагаме му например бонбони. И хлапето свиква, когато е тъжно, да ги яде.
Какво обаче се случва в бъдеще, когато вместо да го научим как да преживее емоцията, вече сме засадили корените на един неправилен подход?

Задача на родителите е да научат хлапето, да му подскажат път, по който да тръгне, за да се справи. Именно тава е ключът към постигане на вътрешна хармония.
Около вас има спокойни и щастливи хора. Те са такива, не защото в живота не им се случва нищо лошо, а защото успяват да работят с чувствата си и да ги управляват.
Докато нестабилният човек, чийто вътрешен баланс е нарушен, личи от далече. Той е нервен, ожесточен, раздразнителен и обидчив. И никой не иска да общува с него.
Едва ли искате да му приличате, още по-малко вашият син/дъщеря да станат такива.
Затова и деца, и родители е добре заедно да работят и да „възпитават“ емоциите си.

За децата: работа с емоциите

- Винаги обяснявам с различни примери на моята 3-годишна дъщеря, че всичко добро, както и всичко лошо ни се връща.
И, когато това се случи, винаги е изненада.

- Сълзите и истеричните прояви успокояваме в скута на мама. Ева сяда на колене ми и правим разбор на ситуацията. Паднала е лошо, боли я, затова и плаче. Момчетата са я блъснали, обидена е, затова плаче.

- Да плаче е разрешено. Това е единственият начин тя да изрази емоциите.
Както момичетата, така и момчетата не бива да се притесняват от сълзите си. Въпреки, че на детската площадка се чува точно обратното.
„Мъж си, дръж се като голям“ – и ми е жал за тези момченца, на които им забраняват да изразяват емоциите си.
А е толкова просто – трябва да съчувстваш и пожалиш собствения си син. Все пак той не живее в древна Спарта.

- Ако Ева ми каже, че брат ѝ е лош, опитвам да ѝ обясня, че лоши хора няма. Казвам ѝ: „Просто в дадена ситуация не сте на едно мнение, искате да правите различни неща, затова вероятно сте се скарали.“

- А, когато се страхува, без значение дали има основание или не, не бързам да кажа: „Не се бой, няма нищо страшно!“ , защото така сякаш омаловажавам и не отдавам нужното внимание на това чувство, което явно я тревожи.
Затова търся да намеря начин заедно да се преборим с този страх. Например двете се мушкаме под одеялото или пеем високо, за да прогоним страха.

За родителите: работа с емоциите

И на нас родителите много често ни е нужна помощ , за да излезем от менгемето на емоциите. И правилният подход да се разтоварим не е цигара и чаша алкохол. Или да изтичаме до магазина, за да си купим нова рокля. Въпреки, че идеята за обновяване на гардероба, не е никак лоша. Добре е обаче да потърсим и други решения.

В къщи непрекъснато нагоре-надолу тичат 2 малки деца. Често ставам жертва на летяща играчка, спъвам се , стъпвам върху разпиляна храна, падам, удрям се … У нас постоянно нещо пада и се чупи. И като всеки емоционален човек – реагирам. Реагирам остро.

В началото тихо нашепвах майчини клетви. Отстрани вероятно съм изглеждала като зла вещица. И много се страхувах децата ми да не чуят какво говоря. Затова опитах с друг подход.
Например – децата чупят ваза. И тогава аз надавам вик: „Ту – туууу“ или „Кряк – кряк – кряк“ - сякаш съм жаба.
След това идват обясненията, но без викове и не на висок тон.

Работата върху емоциите чрез звук – много помага. Важно е да го направите високо и максимално артистично.

Децата са доволни и са убедени, че ги обичате. И една ваза няма да промени това.
Има обаче стресови ситуации, които за по-дълъг срок ви вадят от равновесие. И на мен ми се случи, когато работодателите ми не ми платиха детските надбавки. Имаше много интриги, обсъждания, пътувания, вълнения и неприятни разговори. Всичко това ме извади от кожата ми. И естествено се отрази на децата, които имаха насреща си една гневна мама, неспособна да им отдели нужното внимание.
В подобни ситуации много помага правилното дишане. Толкова сме свикнали с дишането, че не му обръщаме никакво внимание.

А дихателните практики са ключ към решаване на много проблеми и действително помагат.
Успокояват стреса, намаляват възбудата и прогонват умората. Това научих по време на йога курсовете.
Има много различни техники: загряващи, изчистващи, медитативни.
Дишането помага във всяка житейска ситуация. Основното е въздухът спокойно и дълбоко да се вдиша, за кратко да се задържи и да се издиша. Като цялото внимание трябва да е съсредоточено върху поемането и влизането на въздуха в тялото и излизането му бавно през ноздрите.

И само след няколко минути, ще почувствате спокойствие и как проблемите излитат от главата ви и притесненията остават на заден план.

Мона Василева

Коментари
Последни видеа