6 сигнала, че с детето "става нещо"

Разбираемо е, че понякога децата направо танцуват по нервите на родителите си. И това е нормално, но тук искаме да обърнем внимание на нещо друго: ако ви направи впечатление, че определени ситуации се повтарят отново и отново, добре е да ги следите с повишено внимание, за да не предизвикат по-големи проблеми вбъдеще.

Съществуват няколко признака, които изискват намесата на родител и евентуално – професионална консултация, единодушни са специалистите.

Кога трябва да се намесите?

- Когато поведението на детето ви смущава повече от месец.

- Когато нямате контрол върху ситуацията.

- Когато хората около вас страдат от поведението на детето ви.

- Когато настроението му се променя без никаква причина. Например, ако забележите, че внезапно започне да се държи грубо с приятелите си.

- Когато внезапно си понижи успеха в училище, започне да се забърква в конфликтни ситуации или редовно бяга от час.

- Когато има проблем със съня, хигиената, храненето.

Сигнал за възможен проблем могат да бъдат и следните:

1. Ако детето не умее да прощава.

Децата са царе на умението да се забъркват в неприятности, но също така знаят и как да излязат от тях. Обикновено родителите учат рожбите си да се защитават, да си отстояват интересите и прочие. В повечето случаи това е полезно, защото възпитава в решителност, смелост, освен това освобождава отрицателната енергия, но ако детето търси винаги и на всяка цена отмъщение и иска „да си го върне”, това вече е лош знак.

Какво да направите?

Уверете се, че детето разбира смисъла на прошката. Бъдете му пример. Научете го да анализира чувствата си, за да може да ги проектира върху другите хора, да се поставя на тяхно място и така да развие усещане за състрадание. Обяснете му как да излезе от конфликтна ситуация без агресия и без стаено желание за отмъщение.

2. Ако проявява безотговорност.

Представете си следната ситуация – двама братя, по-големият от които постоянно прехвърля вината на по-малкия. Понеже е по-голям, може да заплашва по-малкия с физическа саморазправа или да си измисля всякакви страхотии, които биха го сполетели, ако каже истината. В този случай единият брат пораства с постоянно чувство на страх и вина, а другият – с чувство на безнаказаност. Затова от родителите се очаква да бъдат и психолози и в никакъв случай да не допускат подобна ситуация, ако имат две или повече деца.

А сега си представете как биха се държали тези двама души в обществото като възрастни хора. По-малкият брат би бил неуверен, срамежлив, потиснат, а по-големият – лъжец, агресор и безотговорен човек. В никакъв случай не твърдим, че подобно поведение у децата непременно ще има този ефект, но няма как да не се отрази върху характера им и светогледа им занапред, твърдят изследователите.

Какво да направите?

Научете детето си да поема отговорност. Най-голямото постижение на родителя е да накара децата да разговарят открито за проблемите си, затова внимавайте с реакцията си.

3. Ако проявява изключителен инат.

Важно е човек както да отстоява позицията си, така и да умее да отстъпва. Докато децата са малки, родителите трябва да научат децата си на това умение, защото е много по-трудно да го развият като тийнейджъри.

Какво да направите?

Трябва да вникнете в чувствата на децата си и в причините за тяхното поведение. Учете ги да анализират както собствените си мотиви за дадено действие, така е на другите – защо някой плаче, защо някой е тъжен, защо не ни е позволено да правим всичко, което искаме, и т.н. Откажете са от молбите, увещанията, викането. Опитайте се да бъдете спокойни и разумни. И два важни съвета – ако веднъж сте казали „не”, не казвайте „да” само защото детето продължава да настоява и ви е дошло до гуша. И още – ако иска сладолед или шоколад, не казвайте: „Ще си развалиш обяда!”, а по-скоро нещо като: „Ще си хапнеш малко, но за десерт. Първо си изяж супата.”.

4. Ако прекалява с манипулирането.

Всяко дете има склонност да манипулира родителите си. Много бързо научават какво минава и какво не. Започват да плачат и да се тръшкат, понякога дори заплашват, изобщо прибягват до всякакви методи, за да си получат своето. Важно е обаче да разберат, че подобно поведение пречи на пълноценната комуникация с близките и приятелите.

Какво да направите?

Трябва да разграничите мрънкането и тръшкането от нещата, които действително притесняват детето ви. Обикновено манипулирането започва заради опита на малчуганите да си извоюват вниманието на родителите. Ако случаят е такъв, постарайте се да прекарвате повече време с тях. Запазете спокойствие, не крещете, не ги наказвайте, не ги заплашвайте. Понякога е трудно да се сдържаме, но наистина има значение.

5. Ако се страхува от всяка промяна.

За малките деца е по-добре да следват едни и същи правила и действия. По-големите обаче трябва да се справят с промените и да се научат да ги приемат. В съвременния забързан и постоянно променящ се свят това може да е голям проблем. Ако едно дете ходи на детска градина и се разстройва, защото моливите са поставени на различно място например, трябва да му обърнете по-сериозно внимание и да следите поведението и реакциите му в сходни ситуации.

Какво да направите?

Говорете постоянно на децата за промените, накарайте ги да ги приемат като естествена част от живота, а не като някаква заплаха и опасност. Контролирайте емоциите си – децата отлично разбират езика на тялото и биха познали, ако сте разтревожени, уплашени, ядосани. Намерете им другарчета. Всеки се справя по-лесно с нежеланите промени, когато има с кого да сподели.

Говорете за чувствата им, за да знаят, че наблюдавате, забелязвате, интересувате се. Проявявайте разбиране и не забравяйте, че и най-малкият проблем е предизвикателство за детската психика.

6. Ако е склонно към прибързани и безразсъдни действия.

Спонтанността при децата е сладка и умилителна, стига да не сложат горещ тиган върху пластмасов поднос или да не се пльоснат в калната локва с чисто новите си бели панталонки. Такива деца говорят и действат, без да мислят за последствията. Изобщо не си дават сметка, че поведението им може да навреди на околните и/или на тях самите. В такъв случай родителите трябва да разсъждават и да предвиждат възможните сценарии на дадена постъпка. Важно е да знаят, че всяко нещо води до друго, че поведението им има своите последици.

Какво да направите?

Запазете спокойствие. Анализирайте поведението на детето заедно с него и се опитайте да разберете какво го е накарала да постъпи по един или друг начин. Накарайте го да се справи с последствията от постъпката си. Учете го на самоконтрол, определете някакви правила и граници на невъздържаното поведение. Окуражавайте го и го похвалете, когато се съобразява с тези правила и успее само да се въздържи да направи нещо, което не трябва.

7. Ако детето ви не може да се забавлява разумно само.

Руският детски психолог Катерина Мурашова провежда следния експеримент: поставя 68 подрастващи на възраст между 12 и 18 години в неестествена среда – в продължение на 8 часа сами, без приятели и без „джаджи”. Само трима тийнейджъри успяват да се справят с изпитанието, докато останалите видимо се разстройват и в крайна сметка не успяват да издържат.

Бебетата не могат да се занимават самостоятелно и това е съвсем нормално. Но по-големите деца трябва да уплътняват и сами поне някакво време от деня. Ако детето не развие това умение, няма да може да се концентрира върху собствените си чувства, защото всичко ще го смущава и разстройва. Такива деца порастват като възрастни, които изпадат в панически състояния дори при най-малкия проблем като например да им падне батерията на телефона. 

Какво да направите?

Говорете с детето си, прекарвайте повече време заедно. Позволявайте му да използва джиесем или таблет за определен период от време, а не неконтролируемо. Нека има повече занимателни игри, книжки и всичко, което да развива въображението му. Помогнете му да открие какво харесва и какво не. Нека намери свое хоби, което няма връзка с телефоните и компютрите.

Ако не можете да се справите сами?

Срещнете се с психолог. Това означава, че ви е грижа за семейството и искате да получите мнение от специалист. В случай че има някакъв проблем, само доктор може да диагностицира какъв точно е той, защото съществуват най-различни видове психични отклонения. Повечето от тях са поправими, стига да се вземат навременни и адекватни мерки.

Цветелина Велчева, Обекти.бг