8 фрази, които няма да чуете от педагозите в Европа

От възпитателите, с които хлапето общува в яслата, в градината и в училище зависи как то ще се адаптира в колектива и дали ще обича да учи.
Учителят трябва да стане истински помощник на родителите. Ако се замислите, детето прекарва най-малко осем часа на ден в колектива, понякога общува с учителя повече, отколкото с родителите си. Разбира се, тонът, с който той говори с детето, означава много.
„В нашите детски градини няма място за негативизъм, защото децата са като гъби, които попиват всичко, което видят и чуят, и го имитират“, казва Шарън Бърч, собственик на детска градина в Хартълпул.

„Трябва

да създадем положителна среда, в която децата да се развиват

и израстват в най-добрата версия на себе си.“
Според Шарън педагозите често се държат с децата по-прилично от самите родители, защото те не си позволяват да кажат тези 8 фрази:

1. „Ти си непослушен и глупав“
Ако всеки ден казваме на някой, че се държи като прасе, тогава той наистина ще има такова поведение. А при детето тази трансформация се случва невероятно бързо: ако му кажете, че е глупаво и непослушно, ще се случи, твърди Шарън.
Да не говорим, че с подобни думи убиваме самочувствието му.

2. "Спри да плачеш!"
Не плачи е заповед, която никога не трябва да се дава на хлапетата в детската градина. Защото е добре да плачат.
„Децата трябва да бъдат научени да изразяват емоциите си открито и да се справят честно с чувствата си. Така ще запазим психическото им здраве, защото потискането на гнева, негодуванието или на други емоции не е полезно“, сигурна е учителката.

3. „Ще кажа всичко на мама/татко“
Учителят често смята, че е необходимо незабавно да се даде обратна връзка на семейството за постъпката на детето. Той често заплашва: Щом майка ти дойде, ще ѝ кажа всичко и тя ще ти се скара или ще те накаже.
Това е грешка. Децата не разбират тази концепция. Единственото, което ще постигнете по този начин е да ги изплашите.

Снимка: Getty.

4. „Това ще бъде нашата малка тайна“
Възпитателят в детската градина никога не трябва да иска от детето да пази тайна. Ако заедно подготвят изненада за празника на мама, това трябва да бъде обяснено. И със сигурност в положителен контекст: изненадата трябва да бъде приятно, радостно събитие.

5. „Чакай, ще го направя аз“
Ако едно дете се опитва да направи нещо, но не успява, учителят не трябва да го върши вместо него. В крайна сметка, с този подход то никога няма да успее в нищо - нито да завърже връзките на обувките си, нито да си облече чорапогащите.
"Да направиш нещо вместо детето, наистина е по-бързо, но така насаждате грешен начин на мислене. То започва да вярва, че влошава нещата и накрая отказва дори да опита.
Не е забранено да се помага, особено ако детето само го поиска. Усещането за успех, когато то успява да постигне нещо само, му дава сила “, обяснява Шарън Бърч.

6. „Ако се държиш лошо, ще се обадя на ...полицията/ доктора със спринцовка“
И двете са еднакво лоши. Първо, защото не можете да заплашвате дете дори на шега. Второ, защото създавате лоша връзка в подсъзнанието на детето: поради недоверието към полицията или лекарите в детството, хората в зряла възраст често се страхуват да потърсят помощ. Понякога това завършва много тъжно.
 

7. „Това е само за момчета (момичета)“
Кукли за момичета, коли за момчета. Според британските възпитатели това е просто ужасяващ стереотип, който няма място в съвременното общество.
Ако едно момиче обича да си играе с коли, в това няма нищо лошо. И момчето няма да стане мамино синче, ако играе на кукли. 
„В творчеството не трябва да има граници, децата са свободни да избират какво им харесва или не“, твърди учителят.

8. „Няма да успееш“
Това е много лоша фраза. Ако ден след ден на едно дете му казват, че няма да успее, защото е твърде малко, твърде слабо, недостатъчно умно ..., то накрая то ще спре да опитва.

„Децата се доверяват на възрастните. Ако им кажеш, че нищо няма да се получи, тогава няма да направят нищо. Ако кажеш, че всичко ще се получи, ще го направят ”, казва Шарън.

Мона Василева