Илюстрация: Shutterstock
Психолозите изброяват няколко модела на поведение, които вредят на детето. Ако забележите, че сте склонни да следвате някой от тях, трябва спешно да преразгледате стратегията си. Помислете за вредата, която бихте могли да причините на детето си, ако продължите по този начин.
Пренебрегвате интересите на детето
Много е важно да чуете детето и да разберете какво иска, както и да знаете какво прави най-добре. Това помага както при избора на допълнителни предмети, кръжоци, спорт, така и при избора на професия в бъдеще.
Едно е, ако детето ви не знае в коя спортна секция да отиде. Можете да изчакате да реши или да му предложите нещо по ваш избор. Но ако то иска нещо конкретно, а вие упорито го пренебрегвате и налагате мнението си, това няма да свърши добре.
Игнорирате го
„Мамо, играй с мен!”, „Мамо, помогни ми да се облека!”. Може да не отговорите на молбата, защото сте уморена, не сте чула молбата или искате да го научите на самостоятелност. Но не може напълно да го игнорирате.
Ако общуването му с вас винаги върви по един сценарий – то пита, но не получава отговор – това е път към неврозите.
Използвате физическо наказание
Проучване показа, че до 20% от родителите са склонни да наказват детето си - физически или емоционално. В ход са чехли, джапанки, наказания в ъгъла и много други варианти на агресия.
Разбира се, понякога е трудно да удържите нервите си, когато детето се тръшка или се прави на внезапно оглушало. Но не забравяйте, че то най-вероятно ще запомни вашата моментна слабост и избухване до края на живота си.
И въобще не говоря за физически наказания. Те са недопустими. Същото с пълна сила се отнася и за психическото насилие. То включва мълчание за 2-3 дни и дълго "конско" и наставления, които детето не чува и не разбира. То чува само вашата интонация и назидателен тон.
Прекомерно му треперите
„Не тичай, ще паднеш!“ „Слез оттам, ще си счупиш главата!“ Милион забрани и контрол на всяко действие ще доведат до това, че детето ще расте нерешително. Ако заради вашата прекомерна тревожност то се страхува да пробва и да експериментира, ще загуби полезно умение и ще пропусне важен етап от развитието си.
Например, вашето 3-годишно се опитва да овладее люлката, но вие се страхувате, че ще се нарани, и му забранявате да се люлее, изброявайки какво може да се случи.
В един момент то просто ще започне да се страхува и ще спре дори да се доближава до люлките.
Но ако тази забрана се пренесе върху всеки предмет, който крие потенциална опасност, как детето ще научи нещо? Ще може ли да направи самостоятелни стъпки в живота.
Снимка: Getty
Пропускате да го по хвалите
Критиката е полезна, но детето трябва не само да получава упреци и назидания, но и да се хвали. Дори критиката трябва да бъде отправена по такъв начин, че наистина да бъде чута и взета под внимание.
Няма смисъл непрекъснато да повишавате тон или да мрънкате, че е „не се старае и така нищо няма да постигне".
Неприемливо е да му казвете нещо от сорта на: „Същият си като баща си, нямаш амбиции и стремеж нещо да постигнеш“.
Изливате емоциите си върху него
Мама може да се тревожи, мама може да се ядоса, но като възрастен човек трябва да контролира емоциите. Не трябва да крещите в пристъп на емоции за разлятото мляко или счупената чиния. По-разумно е да му предложите да почистите след себе си.
Ако анализирате причината за гнева си, най-вероятно ще стигнете до заключението, че просто сте уморена или имате проблеми в работата. Очевидно не става въпрос за „белята“ на детето. Извинявавате ли му се по-късно за избухването? Едва ли.
Настроението ви лесно се променя
Емоционалните колебания са характерни за младите родители. И техните хормони бушуват. И често те се превръщат в насилници, които първо критикуват, след това разплакват с агресията си, а после изведнъж се успокояват и говорят, сякаш нищо не се е случило.
Детето все още има незряла психика и не разбира много поведенчески стратегии. То не може да си обясни защо майка му се държи по този начин. А ако не разбира вашите емоции, как ще се научи да контролира и правилно да изразява своите?
Липсва ви самокритика
Никога не правите анализ и не търсите ли причината за конфликта с детето. Напразно. Възрастните имат много повече опит. Можете да говорите с психолог, да анализирате литературата за родителството и да разберете какви грешки вие правите. За да пазете и себе си, и детето.
По материали на Parents, Мона Василева
