Четири въпроса към детето

Джейми Харингтън, освен писател и мама, води и блога Totally The Bomb, където с чуден хумор споделя своя опит в семейния живот и родителството. Има си десегодишна дъщеря, на която всеки ден задава едни и същи четири въпроса, които смята за изключително важни в комуникацията родител-дете, особено ако детето е по-голямо.

„Няма да крия, че получавам еднозначни и вяли отговори по-често, отколкото ми се иска, но се случва и да чуя интересни истории, или да ми се зададат важни въпроси“, пише Джейми. „Разбира се, не ги задавам всичките един след друг, но се стремя в продължение на деня да го сторя.“ А ето ги и въпросите:

Първи въпрос:

Как е животът?

Този въпрос задавам на дъщеря си, откакто започна да говори. Когато беше малка, отговаряше „много виолетов“ или „има вкус на пиле“. Но днес е на десет и отговорите се промениха. Като чуя „гадост“, разбирам, че трябва да задам по-конкретни въпроси, за да науча детайлите. „Добре“ означава, че няма да дочакам подробности, така че не се и старая да ги получа.

Втори въпрос:

Какво става с приятелите?

Ако знам за спорове, конфликти или връзки с определени деца, я питам за тях конкретно. Но преди всичко ѝ задавам въпроса общо – за тях, за компанията им. Възможно е да се удивите как, когато родителите се отнасят добре към приятелите на своите деца, те стават по-откровени. А всъщност за подрастващия най-важното е неговата компания.

Трети въпрос:

Нещо готино случва ли се?

Този въпрос е по-скоро за мен, отколкото за дъщеря ми. Всеки ден е малка лудница, непрекъснато забравям неща, а след този въпрос дъщеря ми обезателно ми напомня за това, как са организирали „Клуб на Хари Потър“ или как всички са я хвалили за онзи доклад, който сме правили...

Четвърти въпрос:

С нещо мога ли да ти помогна?

Най-важният въпрос. Дъщеря ми, разбира се, знае, че съм до нея винаги, когато ѝ потрябвам. Но на всички е известно колко е трудно на подрастващите да помолят за помощ големите и се опитват да докажат, че сами могат всичко. Когато я питам това, ѝ спестявам неудобството да ме моли. Преди всичко ми се отговаря с „не“, но чувам и: „Ще ми помогнеш ли да си подредя стаята?“

Този въпрос е много важен и защото с него всеки ден съм в крак какво се случва в живота на дъщеря ми, всеки ден ѝ давам възможност да ми разкаже за своите трудности и няма да пропусна момента, когато наистина ще има нужда от мен.