Детето пита, вие онемявате

"Защо сте ме родили?" "Защо не всички деца са добри?", "Кога и защо ще умра?" Тези въпроси са способни да доведат до оглупяване и най-находчивия родител.

Във века на търсачките и електронните енциклопедии би трябвало да няма въпроси, на които родителите да не могат да отговорят. А дано, ама надали. Както и преди десетилетия, някои теми по принцип са сложни за обсъждане и затрудняват дори и опитните майки и бащи.

"Защо аз съм аз?"

Кога да очаквате въпроса? Обикновено това започва да интересува детето около четвъртата му година, но има и изключения.

С какво е свързан? С идентифицирането на себе си като личност.

Какво да отговорите? Личността на всеки е съчетание на вроденото и придобитото. От раждането ни имаме външност, унаследена от родителите ни, здраве и ред други биологични особености. А с годините се придобиват навици, симпатии и антипатии, вкусове. От всичко това се формира личността. Всеки човек се ражда в своята страна, семейство, заобикалят го определени хора, с него се случват определени събития – и под влиянието на всичко това се формира неговото „аз“. Няма еднакви хора, защото този списък с обстоятелства е уникален.

"Кого обичаш повече – мен или брат ми/сестра ми?"

Кога да очаквате въпроса? До седмата година, предимно след появата на по-малко дете в семейството.

С какво е свързан? Детето ревнува, опитва да се самоутвърди или страда от липсата на достатъчно родителско внимание.
Какво да отговорите? Обичам ви еднакво силно, въпреки че сте различни. Всеки от вас е забележителен и двамата сте ми много скъпи. Ти нали обичаш мама и татко еднакво? Така и ние обичаме децата си.
Никога не манипулирайте детето, опитвайки се до поискате нещо в замяна на думата любов. Фразата „обичам сестра ти повече, защото е отличник“, няма да доведе до ученолюбивост, а до ревност и скандали.

"Защо сте ме родили?"

Кога да очаквате въпроса? Между третата и петата година, а после и през пубертета.

С какво е свързан? С недостиг на внимание или с опит да смекчи наказание. Често се появява не под формата на въпрос, а като манипулация: „Защо сте ме родили, ако не може да ми купите нов таблет?“
Какво да отговорите? Защото с баща ти се обичаме и искахме като резултат от тази любов да имаме дете. Мечтахме за умно, добро и забележително хлапе – и в резултат се роди ти.

Този въпрос може да се появява винаги, когато детето иска да получи допълнително внимание и грижа. Също и когато иска по-дълго да му разказвате за това колко много го обичате, да изброявате положителните му качества и да го хвалите.

Ако обаче става дума за манипулиране и му е нужно някакво материално потвърждение на думите ви, не трябва да се държите така, все едно ви води на каишка. Обяснете му защо не можете или не желаете да удовлетворите неговото желание и предложете алтернативен вариант.

"Ще умра ли?"
Кога да очаквате въпроса? Около третата-четвъртата година или след смъртта на близък човек или домашен любимец.

С какво е свързан? В тази възраст темата за смъртта дава възможност на детето да обработи нова информация. Пълноценното осъзнаване за края на битието, в това число и собственото, идва по-късно, в училищна възраст и тогава, като правило, детето няма въпроси по темата.
Какво да отговорите? Всички животни, растения и хора рано или късно умират. Всеки от нас, включително и ти, си има свой жизнен път. Първо ще отидеш в детска градина, после в училище, университет, на работа, ще се оженищ, имаш деца, много ще пътешестваш и ще откриваш новото. Преди всичко ще имаш пълноценен живот, а за да бъде той максимално продължителен, трябва да се грижиш за здравето си и да внимаваш.

Постарайте се да отговорите изчерпателно, така че детето да не зацикля на тази тема. Ако принадлежите към каквато и да е религия, опрете се на нейните догми. Ако сте атеист, не бързайте да „зарадвате“ тригодишното с физиологичните подробности около смъртта, задоволете се с общи фрази. В ранна възраст на децата им е достатъчна информацията за това, че хамстерът е избягал в гората при своето семейство, а дядо сега ни гледа от небето.

Ако детето е на повече от 6 години, обърнете му внимание на факта, че задгробен живот не съществува, или поне не в този вид, който се демонстрира в съвременните филми на ужасите за вампири, зомбита и призраци.

"Защо ми казвате, че съм красив/а, а съучениците ми не мислят така?"

Кога да очаквате въпроса? Между 11 и 13 години, в началото на пубертета.

С какво е свързан? С появата на социални групи в средата на подрастващия, а също и с формирането на понятието красота, така широко пропагандирано в обществото.

Какво да отговорите? Красотата е субективно понятие. Ако всички хора харесваха една и съща външност, то ние отдавна щяхме да станем абсолютно еднакви. Ти имаш много прилекателни черти (избройте ги на детето), затова обезателно ще се намери човек, на когото да се харесаш. Възможно е и в момента да има такъв и просто да се притеснява да ти каже.

Ако у детето действително има проблеми с външността, не се ограничавайте с един разговор, помогнете му да се справи със ситуацията. Например запишете се заедно на фитнес или му изберете нова стилна дреха, въобще отстранете причината, заради която не му се получава да се впише в обществото на връстниците си.

Помнете и че подрастващите могат да бъдат агресивни не само към онези, които изгеждат „не какво трябва“, но и към красивите, умните, общителните или по-затворените, т.е. към всички. Опитайте се да решите проблема, без да сменяте цялото обкръжение на детето ви.

Как да отговаряте на неудобни въпроси

Въпреки че въпросите могат да бъдат най-различни, съществуват няколко общи правила, които ще ви помогнат да не се тревожите, когато то започне да задава сложните въпроси.

- Не подминавяйте детето и не го препращайте към други роднини, дори въпросът му да не ви харесва или да ви се струва несериозен.

- Старайте се да подбирате разбираеми за детето думи.

- Уточнете защо го интересува тази или онази тема, откъде е научил за нея.

- Продължете разговора до тогава, докато на детето всичко му стане ясно.

- Не се притеснявайте, говорете спокойно с доброжелателен тон.

- Не лъжете - децата безпогрешно усещат това и в следващия миг ще потърсят отговорите от някой друг.

- Говорете с детето като с равен. За целта го сложете на коленете си или седнете заедно на пода.

- Изслушайте въпроса до края – заради неголемия запас от думи може да му е трудно да си формулира мисълта.

По материали на family.rambler.ru